Читать «На плажа Чезъл» онлайн - страница 68

— Обмислила съм всичко това внимателно и не е толкова глупаво, колкото изглежда. Искам да кажа, когато го чуеш за първи път. И двамата се обичаме, това е известно. Нито един от нас не се съмнява в това. Вече знаем колко сме щастливи един с друг. Сега сме свободни да правим собствения си избор, да градим собствения си живот. Наистина никой не може да ни каже как да живеем. Ние сме свободни електрони! Днес хората живеят най-различно — могат да следват своите правила и стандарти, без да искат разрешение. Мама познава двама хомосексуални мъже, които живеят заедно в един апартамент — като мъж и жена. В Оксфорд, на Бомонт Стрийт. За това не се говори много. И двамата преподават в колежа „Крайст Чърч“. Никой не ги закача. И ние можем да си създадем наши правила. Всъщност аз мога да изрека всичко това, понеже знам, че ме обичаш. Искам да кажа, Едуард, че те обичам и че не трябва да бъдем като всички останали, искам да кажа никой, абсолютно никой… никой няма да знае какво сме правили и какво не сме правили. Можем да сме заедно, да живеем заедно и ако искаш, ако наистина искаш, с други думи, когато и да се случи, а то сигурно ще се случи, аз ще те разбера, дори нещо повече — ще го искам, наистина, понеже искам да бъдеш щастлив и свободен. Никога няма да ревнувам, стига да знам, че ме обичаш. Ще те обичам и ще свиря — това е всичко, което искам от живота. Наистина. Просто искам да бъда с теб, да се грижа за теб, да бъда щастлива с теб и да работя с квартета и един ден да изсвиря нещо, нещо хубаво за теб като онзи квинтет на Моцарт в Уигмор Хол.

Тя млъкна изведнъж. Не смяташе да говори за музикалните си амбиции и реши, че е сбъркала.

Той издаде някакъв звук през зъби, по-скоро изсъскване, отколкото въздишка, и когато проговори, се чу нещо като скимтене. Възмущението му беше толкова силно, че прозвуча като ликуване.

— Господи, Флорънс! Не ме ли лъжат ушите ми? Ти искаш да бъда с други жени! Така ли?

Тя отвърна спокойно:

— Не и ако не искаш.

— Казваш ми, че мога да го правя с всякоя, която поискам, но не с теб, така ли?

Тя не отвърна.

— Да не би да си забравила, че днес се оженихме? Ние не сме някакви стари педерасти, които живеят полутайно на Бомонт Стрийт, ние сме мъж и жена!

Ниските облаци отново се разнесоха и въпреки че луната не се виждаше, над плажа се спусна слабо сияние, отразено от по-високите слоеве, и освети двойката, застанала до огромното повалено дърво. В яростта си той се наведе, грабна един голям объл камък и го плесна в дясната си длан, после го прехвърли обратно в лявата.

Продължи да говори и сякаш беше на път да се разкрещи.

— С тялото си да те боготворя! Това ми обеща ти днес! Пред всички. Не си ли даваш сметка колко отвратителна и жалка е идеята ти? И колко е обидна! Обидна за мен. Искам да кажа, искам да кажа… — той нямаше думи. — Как смееш!

Пристъпи към нея, ръката му още стискаше камъка, после рязко се обърна и в безсилието си го запрати към морето. Още преди камъкът да е паднал почти досами линията на водата, той се извъртя и отново застана срещу нея.