Читать «Посредникът» онлайн - страница 18

— Полковник, хайде да сме малко по-дружелюбни. Става ли?

— Ти не се държа дружелюбно.

— Осъзнавам го. И беше голяма грешка от моя страна. — Тя се усмихна сърдечно. — Хей, истинската жена умее да си признава. — Протегна ръка. — Извинявам се. Хайде да започнем отначало.

— И сегашният момент ми харесва — отвърнах аз, като се преструвах, че не забелязвам протегнатата ръка.

— На мен пък… не ми харесва. Сигурна съм, че можем да се споразумеем. Само недей да се надуваш. Не си падам по високомерни мъже.

— А по какво си падаш?

— По каквото би трябвало да си падаш и ти. Дълг, чест… обществото, което сме се клели да защитаваме.

— Сериозно?

Тя се разсмя. Аз също.

Интересна жена беше. Разбира се, винаги е голяма грешка да подценяваш противника. Личеше си, че Биан Тран е необикновена личност — самоуверена, твърда, решителна, а като отрицателни качества бих добавил лукава, нахална, безсрамна и леко цинична. Под бронята от студен разум и войнишка твърдост долавях присъствието на жена, надарена със страст, потисната спонтанност и независима мотивация — качества, които всяка умна жена в армията държи под контрол или изобщо се отървава от тях, ако иска успешна кариера.

Беше малко странно. От тази азиатка с екзотична външност се очакваше да прояви маниерите на древната си родина, да бъде непроницаема, разсъдлива, покорна спрямо мъжете и прочие глупости, които Западът обикновено свързва с източните жени. Именно затова в огромната претопяваща пещ на Америка стереотипите са тъй опасни; те ограничават твоето възприятие, оформят твоето мислене и поведение. А обектът на този стереотип може да ти го върне тъпкано.

Така или иначе, моментът изглеждаше подходящ, за да сложим картите на масата.

— Клиф Даниълс беше под наблюдението на ФБР и ЦРУ — уведомих я аз.

Тя ме изгледа с недоумение. Не се хванах на въдицата и продължих:

— Мисля, че вече ти беше известно.

— Откъде знаеш?

— Ти ми кажи.

Тя направи гримаса.

— Може би разговорът ще потръгне по-бързо, ако ме просветиш.

— Може би, но не съм информиран.

— Все трябва да имаш някаква идея.

— Повече от идея. Помисли си кое събира двете служби.

— О… — Тя като че искрено се изненада, после каза: — Сериозно, нямах представа.

— Вече имаш. И като ченге си наясно, че шпионажът автоматично прехвърля всичко от ръцете на Военното министерство в джобовете на ФБР и ЦРУ. Куфарчето си тръгва с мен.

За момент тя обмисли възможните варианти. Нямаше избор, но все пак рече:

— При едно условие.

— Случайно да съм показал, че искам разрешение?

— Само ме изслушай. Става ли? Дай да се споразумеем.

— Нито искам, нито се нуждая от… споразумение.

— О… напротив, нуждаеш се. Тръгваме си заедно с куфарчето и заедно го претърсваме. — Тя сложи ръка на рамото ми. — Ще е изгодно за теб. Аз съм не само офицер, но и работя към Отдела за специални разследвания. Да речем, че открием нещо в куфарчето. Мога да разнищя нещата по-бързо от теб.

След като дълго мълчах, тя добави:

— Моята служба е пряко подчинена на министъра на отбраната и не си поплюваме. Когато задаваме въпроси, хората отговарят.