Читать «Посредникът» онлайн - страница 10
Брайан Хейг
Като цяло Биан Тран ми се стори впечатляващо въплъщение на най-добрите войнишки качества — стегнато, здраво и току-що изкъпано тяло, готово за волейбол на плажа или за рискована мисия срещу вражеско село, в зависимост от обстоятелствата.
Повдигнах вежди.
— Няма ли просто да ми кажете защо сте тук? — повтори тя.
Беше много привлекателна, макар че, разбира се, в днешната армия не обръщаме внимание на подобни неща. Войникът си е войник, а сладострастието е слабост и монопол на хедонистите отвъд портала.
Както и да е, явно бях изчерпал цялото й търпение и имах добро алиби, затова я осведомих:
— ФБР има свой човек в арлингтънския полицейски участък. Тъй като жертвата е — или по-точно
— Какво означава това?
— Ако се окаже убийство, може да го поемем. Ако пък излезе самоубийство, значи е под достойнството на Бюрото да се интересува от него — оставяме го на местните.
— Колко великодушно. — Тя ме изгледа втренчено. — Защо ще се интересува ФБР, дори ако наистина е убийство?
— Не е казано, че непременно ще се заинтересуваме. Моята работа е да докладвам. После големите клечки решават.
Тя кимна.
— Ами вие? Какъв интерес представлява за армията смъртта на един цивилен от Министерството на отбраната?
— В момента не работя за армията. Зачислена съм към Отдела за специални разследвания, който докладва пряко на министъра на отбраната. Службата, където работеше Клиф Даниълс, бе уведомена за смъртта му от арлингтънската полиция. От там позвъниха на нас и ето ме тук.
— Разследвате или само проверявате фактите?
— Също като вас трябва да съставя кратък доклад за обстоятелствата около смъртта на Даниълс. Нищо повече.
— Познавахте ли го?
— Не.
— Кой ще получи доклада?
— Кабинетът на министъра. Но ще го прочете някой сътрудник и най-вероятно всичко ще свърши дотам. — Тя помълча и добави: — Освен ако мистър Даниълс не е убит.
— И после?
— Това е първият ми подобен случай. Моята служба обикновено не се занимава с насилствени престъпления. Изкарваме си залъка от измами, кражби и сексуални нередности. Но най-вероятно министърът ще прати на арлингтънската полиция писмо с молба да ни държат в течение.
Усмихнах се.
— Да не повярва човек, нали? Смъртта… колко писане пада след нея.
— И още как. — Тя също се усмихна. — Слушайте, трябва пак да си поговоря с разследващия детектив. Ще ми направите ли една услуга?
— Цял съм на ваше разположение.
— Нито ви искам, нито ми трябвате
— Куфарче ли? Не видях никакво…
— Онова там. — Тя посочи с пръст. — Което случайно бутнахте под леглото.
— О… Не съм…
Тя сложи пръст върху гърдите ми.
— Смятам да го проверя за отпечатъци. Не искам да намеря и вашите.
2
Щом Биан Тран излезе от стаята, аз пристъпих по-близо до леглото, точно зад съдебния лекар, който, все тъй надвесен над тялото, събираше с пинцети някакви останки от чаршафите. Прокашлях се и попитах: