Читать «Кукловодът» онлайн - страница 9

Както и да е, сега стоях на прага й, а тя ме прегърна и ме целуна по бузата. Аз също я прегърнах, после и двамата отстъпихме крачка назад и се огледахме, както правят бившите любовници. Тя се усмихна и каза:

— Шон Дръмънд, адски се радвам да те видя. Как си?

— Ъъъ, ами прекрасно, значи здрасти, срещаме се по тъп повод, но иначе, как си ти, чудесно изглеждаш.

Готин съм, а?

Усмивката й — бях забравил опасното й въздействие. Повечето красиви жени се задоволяват с едно мизерно помръдване на няколко схванати лицеви мускула, сякаш по-скоро ти правят услуга, отколкото да изразяват чувствата си. Усмивката на Мери те поглъща целия.

Освен това наистина изглеждаше чудесно. Беше малко отслабнала в лицето и се беше сдобила с няколко миниатюрни бръчки, но това само подсилваше красотата й — поръсваше роса върху розовия цвят, както би се изразил някой поет.

Тя здраво обви и двете си ръце около лакътя ми и започна да ме дърпа навътре, като се кикотеше.

— Хайде, влизай. Заклевам се, че няма да ти се случи нищо лошо. Баща ми обеща да ни остави на мира.

— Ох, не знам — казах и надникнах вътре. — Не му вярвам аз на дъртия.

Тя отново се разсмя.

— Той си има мишена за стрелички на втория етаж, на която е залепил снимката ти. Сигурно вече е там и се упражнява.

Това беше шега, нали? Оставих се да ме отведе в дъното на голямата къща, където имаше просторна слънчева гостна, отделена от дневната с размерите на футболен стадион. Къщата беше пълна с древни наглед персийски килими, напукани стари картини, кожени мебели с медни кабари и всички останали нагледни пособия, с помощта на които показваш на гостите си, че не могат да си позволят твоя начин на живот.

Тя седна на един диван с флорални мотиви, а аз седнах срещу нея. Почти мигновено потънах в спомените си. Дванайсет години са много време и в главата ми се щураха милиони въпроси, но най-често се показваше този: „Чудя се, защо се омъжи за онова долно копеле, когато можеше да имаш мен?“

При дадените обстоятелства сигурно беше по-добре да го избягвам. Най-сетне обявих:

— Тази сутрин го видях.

— Как е?

— Не е добре. Пазят го да не се самоубие.

Тя поклати глава.

— Горкият Бил. Измислиха някаква причина да го извикат в офиса, а щом отиде, го извлякоха от посолството с белезници. Нарочно го унижиха. Негодниците дори поканиха Си Ен Ен да снима.

Опитах се да си придам съчувствен вид, но трябва да си призная, че доста се изкефих да гледам ареста по телевизията. Разбира се, това беше, преди да ме наеме за свой адвокат, а сега се срамувах от себе си. Точно така. Както и да е.

— Ами той подписа молбата и моят началник току-що я одобри.

Тя се опита да се усмихне топло.

— Благодаря ти. Наистина. Знам, че е неудобно. Просто…

А после усмивката й внезапно поддаде и тя започна да хапе устни.

Докоснах я по крака.

— Няма значение.

Тя сложи ръка върху моята.

— Не трябваше да те молим. Ама че тъпа ситуация.

— Не се притеснявай — засмях се.