Читать «Гаснеща жарава» онлайн - страница 43

— Не ми е приятно да ти го съобщя, но винаги съм била по-умната близначка.

Изсумтявам и леко я тупвам по рамото, но в мен се разлива топлина. Все още имам Тамра. Може би повече от всякога. Възможно е да се сближим както навремето, когато бяхме малки момичета, преди аз да се преобразя за пръв път. Отново имаме общи интереси. Застанала до Тамра, се сещам за татко. Колко ли щеше да е щастлив, ако ни беше видял сега тук.

Емоциите се надигат в мен и аз извръщам глава. И тогава виждам Касиан. Устните ми пламват при спомена.

Наблюдава ме с напрегнатия си тъмен, наситено виолетов поглед. Отново ме напада чувство на вина. Ето ме тук, застанала до сестра ми, радваща се на възобновената близост помежду ни, докато тайната на целувката ми с Касиан се носи из въздуха, неизречена.

— Хей, ето го Касиан — възкликва Тамра и му махва радостно.

Когато той се насочва към нас, Корбин го настига и започва да крачи редом с него. Доближавайки ни, двамата братовчеди си разменят погледи. Не са дружелюбни, но пък те никога не са се престрували, че се харесват. Корбин изобщо не крие факта, че иска да е следващият алфа-водач на прайда, че счита себе си за по-добър кандидат. В това отношение ми напомня на Зандър, братовчеда на Уил.

— Значи, ще летите и двете — усмихва се Касиан. Личи си, че разбира колко специален, значим е този миг за Тамра и мен.

Връщам поздрава с тих глас, като че това ще ме направи по-малко забележима… ще заличи спомена от целувката.

— Мислех, че никога няма да спре да вали — обажда се Корбин, потривайки ръце в очакване на полета. — Имам нужда да се пусна по вятъра.

Тамра кимва с глава като развълнувано дете.

— И аз също — казва тя, сякаш го е правила години наред. Сподавям усмивката си.

— Имаш ли вече партньор, Касиан? — пита Корбин.

Касиан се поколебава, преди да отвърне.

— Не.

— Супер. Тогава сме заедно.

Сключвам вежди и се опитвам да се сетя кога тези двамата са си партнирали за последно при групов полет. Та те постоянно се състезават един с друг…

Не размишлявам твърде дълго, защото инструкторът ни свиква в центъра на сумрачното поле. По края на пистата са поставени светлини, за да можем да кацаме или да играем нощен еърбол. Не че е необходимо. Повечето от нас имат отлично нощно зрение. Стрелвам Тамра е поглед. Повечето от нас. Това все още е ново за нея.

Оставаме с партньорите си. Когато дадат сигнал, ще съблечем робите, ще се преобразим и ще излетим по двойки. Тамра и аз чакаме реда си след Касиан и Корбин, но аз дори не ги поглеждам.

Рамо до рамо със сестра ми, попивам важността на този момент. Първият ни полет заедно. Татко винаги е очаквал това. Беше много разстроен, когато се оказа, че двете няма да споделим тази радост.

Навремето той ни разказваше истории за летенето, а ние го слушахме прехласнати в леглата си. Мама се усмихваше търпеливо. Тя така и не проумя любовта му към небето и вятъра. Колкото и да я обичаше, татко искаше да бъдем като него. Поне по отношение на страстта му към летенето. И тази нощ щяхме да бъдем като него.

Преди да захвърлим робите си, ръката на Тамра се пресяга и стисва моята. Изглежда толкова щастлива, умиротворена — изпълва ме съзнанието, че постъпвам правилно. Трябва да бъда тук, с прайда — където ми е мястото. В този миг вярвам, че всичко ще бъде наред.