Читать «Гаснеща жарава» онлайн - страница 25

Тогава проговаря Нидия и думите й действат като полъх на студен вятър.

— Знаех, че и двете сте обречени на велики дела. Бяхте толкова специални деца… а и близнаците са рядкост сред нашия вид.

Обръщам поглед към нея, докато тя сяда на пейката до прозореца и взима захвърлената плетка. Куките затракват, а тя се усмихва и клати глава, очевидно доволна от себе си. — Огнедишаща и шейдър. — В лъчите, които се процеждат през прозореца зад гърба й се гонят прашинки. Сребристата й коса искри, все едно в нея са заровени диаманти.

— Все още не мога да го повярвам — казва Тамра с леко замаян вид.

— Повярвай — отвръща Касиан и я стиска за рамото.

Вглеждам се в голямата му ръка, в дебелите му пръсти, които притискат крехкото й рамо, и няма как да не се почудя дали изобщо някога я е докосвал преди това. Когато бяхме деца и изпитвахме спонтанни влечения, когато си играехме заедно.

Тогава нещата бяха прости. Преди да проявя своята дарба, а Тамра — не. Преди в очите на прайда тя да се превърне в дефектна драки.

Поемам дълбоко дъх и си казвам, че няма нищо лошо в това той да я докосва. То не означава нищо, а дори и да е така, дори Тамра накрая да бъде заедно с Касиан, толкова ли е лошо това? Ще получи това, което винаги е искала. Не мога да й завиждам за това щастие. А щастието не беше чест гост в живота й дотук. Пък и това не означава, че аз щях да бъда с Корбин, независимо какво говори той. Пак мога да бъда огнедишащата драки на прайда, но да не се обвързвам с никого. Корбин греши.

Навлажнявам устните си и казвам:

— Дължа ти голяма благодарност, Тамра.

Тя премигва с леденостудените си очи.

— За какво?

— За това, че ме спаси в Чапарал. — И че ме спаси тук, мисля си, но не го казвам на глас. Ако не е тя, гневът на прайда би се стоварил с пълна сила върху мен.

— Ти ми благодариш? Това е неочаквано. Не вярвах, че ще си доволна, задето изтрих спомените на Уил.

Вдишвам неуверено.

— Направи каквото бе необходимо. Знам го.

— Да. Направих го.

Трепвам, защото си давам сметка, че тя намеква, че аз не съм направила каквото трябва. Разкрих се пред ловци, за да спася Уил. Това никога нямаше да ми го прости.

Поглеждам тревожно към Нидия до прозореца. Тя се е съсредоточила в плетката си, но не съм толкова глупава, че да не знам как попива всяка дума, дори и неизречена. Сякаш за да е сигурна, че съм схванала намека й, Тамра пита:

— Но ти не направи каквото трябва, нали така?

— Тамра — казва нежно Касиан. Той май се опитва да ме защити. От собствената ми сестра. Каква ирония, след като аз толкова години бях защитавала нея от него. Макар и да не знаеше, той непрекъснато я бе наранявал със студеното си безразличие.