Читать «Гаснеща жарава» онлайн - страница 24

Погледът ми се плъзва към посетителя, който е близо до нея, седнал удобно на табуретка до дивана. Касиан се усмихва на сестра ми спокойно и открито. Такава усмивка съм виждала на лицето му, когато бяхме безгрижни деца.

По гръбнака ми преминава ледена тръпка, влиза в косата ми и изскача през темето ми. Прегръщам се с ръце, сякаш ми е студено, но не търся да се сгрея, а нещо друго, нещо по-голямо.

Взирам се в сестра си, която е грейнала цялата пред Касиан, и в стомаха ми се появява тежест. В този миг се чувствам по-сама откогато и да било. Никога Уил не ми е липсвал толкова. Той разбира самотата. Знае какво е да си изолиран в света, в който живееш, да си чужд сред свои. Уил разбира. Разбира и мен.

6

Гласът на Нидия оповестява пристигането ми.

— Толкова мило от твоя страна да дойдеш на гости, Ясинда. Искаш ли горещ шоколад?

Кимвам и скоро се озовавам на стол с чаша в ръце. Тамра все се усмихва, но грейналото й лице започва да става сериозно, когато се обръща към мен и чака да проговоря. В тези непознати за мен очи наднича същата предпазливост, каквато има и у мен. Не знаем какво да си кажем и как да се държим една с друга. Вече не се познаваме. Само предполагам как се чувства тя, след като дарбата й внезапно се появи. Но нямам никаква представа.

— Радвам се да видя, че вече не си на легло — казвам аз най-накрая и след това лъжа: — Изглеждаш добре.

— Чувствам се по-добре — проговаря Тамра с глас, който звучи приятелски, но отчужден. Искам да скъся разстоянието. Да седна до нея и да й припомня какво значехме една за друга. — Нидия се грижи отлично за мен.

— Знаехме, че ще е така — обажда се Касиан и на мен ми се иска да го ударя. Ние?

Преглъщам унищожителната забележка, че ние също сме се погрижили добре за нея. Мама и аз. Винаги сме се грижили една за друга… само дето прайдът вече не ни позволява да го правим. Не бях сигурна чие влияние смятат за по-лошо — моето или на мама. Взирам се в бледата като лунна светлина версия на сестра си и се чудя дали тя изобщо иска да е с нас. Дали й липсваме? Или иска да остане тук?

— И ти изглеждаш добре, Ясинда — добавя Тамра. Знам, че лъже. Никога не е одобрявала гардероба ми, който се състои предимно от тениски и джинси. Както и всичко останало у мен… Погледнах набързо, докато си миех зъбите тази сутрин. Сенките под очите ми приличат на синини, а устните ми са бледи, направо безцветни. Странно, че тук изглеждам по-зле от всякога, точно в хладната планина, която винаги ме зарежда с толкова много енергия, сред мъглите и върховете, които смятам, че държат моята същност на драки жива.

— Благодаря — отвръщам.

— Утре започвам обучение — Тамра се изправя малко повече сред възглавниците, които я обгръщат на дивана. — С Нидия и Кийн. — Кимам. Кийн е специалистът на прайда по летене. Никой драки не политаше към небето, преди да тренира с него, вързан с въжета.

— Обзалагам се, че нямаш търпение — казвам аз и се усмихвам. Наистина съм щастлива, че ще разбере какво е да летиш. Ще усети вятъра, небето, облаците. Знам колко е прекрасно, а сега и тя ще го научи. Най-накрая ще споделим и това. Тя ще осъзнае за какво говорех през цялото време, както и моята нужда да държа жива същността си на драки. Идеята ми е странна. Едвам успявам да я проумея, докато се взирам в непознатата, която сега сестра ми представлява. Тамра ще лети. Тамра най-накрая ще разбере защо аз не мога да се откажа от това. Защо не мога да оставя дарбата ми на драки да залинее.