Читать «Нощна стража» онлайн - страница 7
Тери Пратчет
Тропотът на тичащи крака подсказа, че сержант Детритус връща някои от най-пресните новобранци от сутрешния им крос. Чуваше строевата песничка, на която Детритус ги бе научил. Незнайно защо веднага проличаваше, че е съчинена от трол:
— Отброявай!
— Раз! Два!
— Отброявай!
— Много! Купища!
— Отброявай!
— Ъ-ъ… какво?
Ваймс още се ядосваше, че малката школа в стария цех за лимонада бълва такива тълпи ченгета, които напускат града още с края на изпитателния им срок. Но и това си имаше предимства.
Досега „самчовците“ се бяха пръснали почти до Юбервалд и бързичко се катереха по местните стълбици на чиновете и ранговете. Имаше полза да разполага с познати къде ли не, и то хора, свикнали да му отдават чест. Приливите и отливите на политиката често водеха дотам, че местните владетели не си говореха, затова пък „самчовците“ непрекъснато разменяха по някоя приказка с помощта на семафорните кули.
Усети се, че си тананика тихичко. От години не си бе припомнял мелодията на тази песен. Вървеше си заедно с люляковото клонче. Млъкна гузно.
Довършваше писмото, когато някой почука на вратата.
— Ей сега приключвам! — извика той.
— Аз шъм, шър — съобщи полицай Игор и добави: — Игор, шър.
— Кажи, Игор — подкани го Ваймс и за кой ли път се зачуди защо е нужно човек с толкова шевове на тавата да подсказва на околните кой е той.
— Шамо ишках да кажа, сър, че можех отново да изправя на крака младия Шилен в ръката — с лек укор изрече Игор.
Ваймс въздъхна. Лицето на Игор излъчваше загриженост и мъничко разочарование. Не му бяха позволили да приложи своите… умения. Естествено беше да се разочарова.
— Игор, това вече сме го обсъждали. Не е същото като да пришиеш крак на мястото му. А джуджетата са абсолютно против подобни истории.
— Шър, няма нищо швръхештештвено. Аз шъм привърженик на натурфилошофията! И той още беше топъл, когато го донешоха в…
— Такива са правилата. Все пак ти благодаря. Знаем, че имаш добро сърце…
— Сърца, сър — натърти Игор и в гласа му пак имаше укор.
— Точно това исках да кажа — увери го Ваймс, без да се запъне като някой Игор.
— Е, добре, сър — примири се Игор, помълча и попита: — А как е нейна светлост, сър?
Той очакваше този въпрос. Колкото и да беше ужасно от страна на съзнанието му, то вече му бе поднесло идеята за събирането на Игор и Сибил в едно и също изречение. Не че изпитваше неприязън към Игор. Напротив. И в момента по улиците ходеха стражници, които нямаше да имат по два крака, ако не беше Игор. Но…
— Тя е много добре — отсече Ваймс.
