Читать «Нощна стража» онлайн
Тери Пратчет
Тери Пратчет
Нощна стража
Сам Ваймс въздъхна, когато чу писъка, но си довърши бръсненето, преди да предприеме нещо по въпроса.
Облече куртката си и спокойно излезе навън. Беше прекрасно утро на късната пролет; пееха птици, жужаха пчели. Небето обаче беше сиво, буреносните облаци на хоризонта носеха дъжд. Въздухът вече беше нажежен и тежък. В старата помийна яма зад бараката на градинаря един младеж размахваше ръце, за да се задържи над повърхността на водата.
Е… над повърхността на това, което имаше в ямата.
Ваймс спря на известно разстояние и запали пура. Вероятно нямаше да е благоразумно, ако бе доближил пламъчето към ямата. Падането на тялото от покрива на бараката бе пробило твърдата кора на повърхността.
— Добро утро! — поздрави той бодро.
— Добро утро, ваша светлост — отвърна усърдният плувец.
Гласът се оказа по-звънък, отколкото очакваше, и той осъзна, че за разлика от друг път младежът в ямата всъщност е девойка. Това не беше съвсем неочаквано (в Гилдията на убийците знаеха добре, че жените най-малкото не отстъпват на другия пол в изобретателните убийства) и все пак положението се промени донякъде.
— Струва ми се, че не се познаваме — отбеляза Ваймс. — Макар да се досещам, че вие знаете кой съм. А вие сте?…
— Уигс, сър — осведоми го плуващата. — Джокаста Уигс. За мен е чест да се запозная с ваша светлост.
— Уигс, значи? — промълви той. — Прочута фамилия в Гилдията. Впрочем достатъчно е да се обръщате към мен със „сър“. Веднъж май счупих крак на баща ви, ако не греша?
— Вярно, сър. Той ме помоли да ви предам поздравите му — сподели Джокаста.
— Не сте ли малко младичка, за да ви поверят такъв договор? — усъмни се Ваймс.
— Няма договор, сър — увери го тя, без да прекратява движенията си и за миг.
— Стига де, госпожице Уигс. Цената за главата ми е най-малко…
— Сър, Гилдията временно я отмени — прекъсна го упоритата плувкиня. — Засега сте изваден от списъка. В момента не приемат договори за вас.
— Олеле, защо така?
— Не бих могла да знам, сър — призна госпожица Уигс.
С търпеливото си упорство бе стигнала до края на ямата, но сега откриваше, че тухлената стена е в чудесно състояние, твърде хлъзгава и без удобни местенца за хващане. Ваймс също знаеше това, защото няколко часа от един следобед се беше трудил положението да е точно такова.
— Тогава защо ви изпратиха?
— Госпожица Банд ме прати да се упражнявам, сър — заяви Джокаста. — Впрочем тези тухли са доста хитро подредени, а?
— Да, така е — потвърди той. — Да не сте се държали грубо с госпожица Банд напоследък? Да не сте я ядосали?
— О, не, ваша светлост. Тя обаче ми заяви, че ставам прекалено самоуверена и ще имам полза от малко практически занимания за напреднали.
— Аха, схванах.
Ваймс се опитваше да си припомни госпожица Алис Банд, една от по-строгите преподавателки и Гилдията на убийците. Както чуваше, много наблягала на практическите упражнения.
— Значи… тя ви изпрати да ме убиете? — уточни той.
— Не, сър! Това е упражнение! Дори не си нося стрели за арбалета! Само трябваше да намеря позиция, откъдето да се прицеля във вас и да се върна да докладвам.
