Читать «Нощна стража» онлайн - страница 202

— И накъде биете? — настойчиво попита Ваймс.

— Наникъде, командир Ваймс. Какво бих могъл да докажа? И с каква цел?

— Тогава няма да кажа нищо.

— Не си и представям какво би могъл да кажеш — сподели Ветинари. — Така е. Съгласен съм с теб. Нека оставим мъртвите на мира. Но за теб, командир Ваймс, малък подарък по случай раждането на…

— Нищо не искам — отказа той. — Няма начин да ме повишите още. Няма и с какво още да ме подкупите. Имам повече, отколкото заслужавам. Стражата работи добре. Дори нямаме нужда от нова скапана мишена за стрелички…

— В памет на покойния Джон Кийл — подхвана Ветинари.

— Предупредих ви…

— … мога да възстановя за теб участъка на Шосето на петмезената мина.

Само писукането на прилепите, излетели на лов между тополите, нарушаваше настъпилата тишина.

После Ваймс промърмори:

— Един дракон го изпепели преди години. Сега в подземията живеят някакви джуджета…

— Така е, командир Ваймс. Но джуджетата… ами джуджетата имат непредубеден подход към парите. Колкото повече пари предложи градът, толкова по-малко джуджета ще останат там. Конюшнята е запазена, старата миньорска кула — също. Отвсякъде е заобиколено с яки каменни стени. Може да бъде възстановен. В памет на Джон Кийл, който за няколко кратки дни промени живота на мнозина и може би съхрани малко разум в един безумен свят. Ами след няколко месеца би могъл да запалиш фенера над входа…

И отново се чуваха само прилепите.

Вероятно биха могли да върнат дори миризмата, мислеше си Ваймс. Вероятно можеше да има прозорец над клозета, който се отваря с точно отмерен удар. Вероятно там можеха да учат новите ченгета на стари номера…

— Още място няма да ни е излишно, вярно си е — призна той с известно нежелание.

— Долавям, че вече ти харесва — подхвърли Ветинари. — Ако отделиш време да се отбиеш в кабинета ми утре, можем да уредим…

— Утре има съдебен процес — рязко му напомни Ваймс.

— А, да. Разбира се. И той ще е справедлив.

— Най-добре ще е да бъде. Искам този мръсник да увисне на въжето най-сетне.

— Е, в такъв случай след това бихме могли… — отбеляза Ветинари.

— После ще отида да прекарам малко време със семейството си.

— Чудесно! Добре казано — отвърна Ветинари, без да се запъне. — Забелязах, че притежаваш впечатляващо красноречие.

Ваймс долови сдържаното предупреждение в следващите му думи: