Читать «Сумрачен патрул» онлайн - страница 6

— Е, чудесно — казах аз, стараейки се да не забелязвам жалния поглед на Юлка. — Отивам при шефа.

Семьон кимна и се обърна към момичето. Докато влизах в приемната, успях да чуя:

— Та така, Юля, аз вече шейсет години се занимавам със същото, но такава безотговорност…

Суров е. Но ругае само когато се наложи, така че нямах намерение да спасявам Юля от разговора.

В приемната, където сега меко шумолеше климатик, а таванът беше украсен с миниатюрни халогенни лампи, седеше Лариса. Очевидно Галочка, секретарката на Хесер, беше в отпуск, а нашите диспечери наистина нямаха много работа.

— Здравей, Антоне — поздрави ме Лариса. — Добре изглеждаш.

— Две седмици на плажа — отвърнах гордо аз.

Лариса погледна косо часовника си:

— Наредено ми е да те пусна веднага. Но шефът все още има посетители. Ще влезеш ли?

— Ще вляза — реших аз. — Защо ли бързах толкова…

— Городецки дойде, Борис Игнатиевич — каза Лариса в интеркома и ми кимна: — Влизай… Ох, там е напечено…

В кабинета на Хесер наистина беше напечено. В креслата пред бюрото му се мъчеха двама непознати мъже на средна възраст — кръстих ги мислено Тънкия и Дебелия. Обаче и двамата се потяха еднакво.

— И какво наблюдаваме? — попита ги с упрек Хесер. Погледна ме накриво. — Влизай, Антоне. Сядай, сега приключвам…

Тънкия и Дебелия се поободриха.

— Някаква мърлява домакиня… извъртайки всички факти… опошлявайки и опростявайки… ви изработва по всички параграфи! В световен мащаб!

— Точно затова ни изработи, защото опошлява и опростява — мрачно се озъби Дебелия.

— Вие наредихте „всички до един“ — потвърди Тънкия. — И ето го резултатът, Пресветли Хесер!

Погледнах посетителите на Хесер през Сумрака. Виж ти! Отново хора! И при това знаят името и титлата на шефа! И отгоре на всичко я произнасят с откровен сарказъм! Разбира се, какво ли не се случва, но Хесер сам да се разкрива пред хора…

— Добре — кимна Хесер. — Давам ви още един шанс. Този път работете само по един.

Тънкия и Дебелия се спогледаха.

— Ще се постараем — каза Дебелия и се усмихна добродушно. — Нали разбирате — постигнахме определени успехи…

Хесер изсумтя. Сякаш получили невидим сигнал, че разговорът е приключен, посетителите станаха, ръкуваха се с шефа за довиждане и излязоха. В приемната Тънкия каза нещо весело и игриво на Лариса и тя се засмя.

— Хора? — внимателно попитах аз.

Хесер кимна, загледан с неприязън към вратата, после въздъхна:

— Хора, хора… Добре, Городецки. Сядай.

Седнах, а Хесер все не започваше разговора. Ровеше из книжата, преместваше някакви цветни, гладко полирани стъкълца, изсипани в груба глинена паничка. Много ми се искаше да погледна дали са амулети, или просто стъкълца, но не посмях да своеволнича пред погледа на шефа.

— Добре ли прекара отпуската? — попита Хесер, сякаш изчерпал всички начини да отложи разговора.

— Добре — отвърнах аз. — Без Света, естествено, беше скучно. Но няма да вземем да мъкнем Надюшка в испанската жега. Не си е работа…

— Не си е работа — съгласи се Хесер. Не знаех дали Великият маг има деца — такава информация не се доверява дори на своите. Най-вероятно има. Навярно е способен да изпитва нещо от рода на бащински чувства. — Антоне, ти ли позвъни на Светлана?