Читать «Сумрачен патрул» онлайн - страница 8

Честно казано, аз съм доволен от личния си живот. Ето че сега получих и седмица отпуска.

Може би мирът и щастието на Земята вече наближаваха?

— Не се ли радваш? — попита Хесер.

— Радвам се — признах си аз. Е, перспективата да плевя лехите под бдителния поглед на тъщата не ме вдъхновяваше. Но пък щях да съм със Света и Надя. Надя, Наденка, Надюшка. Моето двегодишно чудо. Човек, човече… Потенциално — Различна с велика сила. Толкова Велика, че дори самият Хесер не може да й служи и за подметка. Представих си каишките на сандалките на Надя, към които вместо подметка е залепен великият Светъл маг Хесер и се ухилих.

— Намини през счетоводството, че да ти платят премия… — продължаваше Хесер, без да подозира на какви издевателства го подлагам мислено. — Измисли сам формулировката. Нещо от рода на… многогодишен добросъвестен труд…

— Хесер, а каква беше онази работа? — попитах аз. Той млъкна и се опита да ме прониже с поглед, но не успя и каза:

— Когато ти разправя всичко, ще позвъниш на Светлана. Направо оттук. И ще я попиташ дали да се съгласиш. Става ли? И за отпуската ще й кажеш.

— Какво се е случило?

Вместо отговор Хесер отвори бюрото, извади черна кожена папка и ми я подаде. От папката осезаемо лъхаше на магия — тежка, бойна.

— Отвори я спокойно, осигурен ти е достъп… — промърмори Хесер.

Отворих папката — някой човек или Различен без право на достъп в този момент щеше да се превърне в купчина пепел. В папката имаше писмо. Един-единствен плик.

Адресът на нашия офис беше изписан с прецизно залепени букви, изрязани от вестник.

Разбира се, обратен адрес нямаше.

— Буквите са изрязани от три вестника — каза Хесер. — „Правда“, „Комерсант“ и „Аргументи и факти“.

— Оригинално — отбелязах аз. — Може ли да го отворя?

— Отвори го, отвори го. Криминалистите вече направиха всичко, каквото можаха с него. Няма никакви отпечатъци, лепилото е китайско и се продава във всеки павилион на „Съюзпечат“…

— А хартията е тоалетна! — възкликнах аз възторжено, изваждайки листа от плика. — Поне чиста ли е?

— За съжаление — каза Хесер. — Ни най-малки следи от органични вещества. Обикновена тоалетна хартия от най-евтините. Казва се „Петдесет и четири метра“.

На парчето тоалетна хартия, небрежно откъснато по линията на перфорацията, текстът беше налепен със същите разнокалибрени букви. По-точно — цели думи, само окончанията понякога бяха подбирани отделно, без никакво уважение към шрифта:

„НА НОЩния ПАТРУЛ сигурно ще му БЪДЕ ИНТЕРЕСНО да научи, че ЕДИН Различен е РАЗКРИл на един човек цялата истина за РАЗличните и сега възнамерява да направи ТОЗИ ЧОВЕК РАЗЛИЧЕН. доброЖЕЛАтел.“

Идеше ми да се разсмея. Но кой знае защо, не исках да го правя. Вместо това отбелязах проницателно:

— Използвана е изрезка с израза „Нощен патрул“… Само са го членували с добавяне на окончание.

— Имаше такава статия в „Аргументи и факти“ — поясни Хесер. — За пожара на телевизионната кула. Казваше се „НОЩЕН ПАТРУЛ НА КУЛАТА В ОСТАНКИНО“.

— Оригинално — съгласих се аз. При споменаването на кулата ме побиха тръпки. Не беше най-веселото време тогава… и не бяха най-веселите приключения. Лицето на Тъмния Различен, когото хвърлих от кулата през Сумрака, щеше да ме преследва цял живот…