Читать «Сумрачен патрул» онлайн - страница 5

Най-накрая излязох от къщи двайсет минути преди да изтече определеният от шефа срок. Наложи ми се да хващам такси, да проверявам вероятностните линии, след което да подсказвам на шофьора маршрутите, на които не ни очакват задръствания.

Шофьорът приемаше напътствията ми неохотно, с дълбоко съмнение.

За сметка на това не закъсняхме.

Асансьорите не работеха — момци в сини гащеризони делово товареха в тях хартиени чували с цимент. Тръгнах по стълбите и установих, че на втория етаж на офиса ни правят ремонт. Работниците облепваха стените с гипсокартон, суетяха се мазачи, които запълваха фугите. Паралелно с това монтираха висящ таван, над който вече бяха скрити тръбите на климатиците.

Все пак е постигнал своето нашият домакин, Виталий Маркович! Изнудил е шефа да се реши на пълноценен ремонт. И дори е намерил пари отнякъде.

Поспрях за миг и погледнах работниците през Сумрака. Хора. Не Различни. Както и трябваше да се очаква. Само аурата на един мазач, невзрачен на вид човек, ми се стори подозрителна. Но след секунда разбрах, че просто е влюбен. В собствената си съпруга! Виж ти, не са се свършили още добрите хора по света!

Третият и четвъртият етаж вече бяха ремонтирани и това окончателно ми оправи настроението. Най-накрая и в изчислителния център ще бъде прохладно. Макар и сега да не се появявах там всеки ден, все пак… Поздравих в движение охранителите, явно назначени тук за времето на ремонта. Изскочих в коридора към кабинета на Хесер — и се натъкнах на Семьон. Той се опитваше да втълпи нещо на Юля със сериозен и назидателен тон.

Колко бързо лети времето… Преди три години Юля беше още момиченце. А сега — красива девойка. Вълшебница, на която възлагаха големи надежди — вече я бяха викали в европейския офис на Нощния патрул. Обичат там да отмъкват младите и талантливите, под съпровода на възгласи на най-различни езици за голямото и общо дело…

Но този път номерът не беше минал. Хесер не само отвоюва Юля да остане при нас, но и ги заплаши, че и самият той може да започне да конфискува европейската младеж.

Интересно какво ли е искала самата Юля в тази ситуация.

— Прекъснаха ли ти отпуската? — попита с разбиране Семьон, спирайки разговора веднага щом ме видя. — Или се напочива?

— И се напочивах, и ми прекъснаха отпуската — отвърнах аз. — Станало ли е нещо? Здрасти, Юлка.

Кой знае защо, със Семьон никога не се поздравяваме. Сякаш току-що сме се видели. А и той винаги изглежда по един и същ начин — много обикновено, небрежно облечен, с навъсеното лице на селянин, преместил се в града.

Впрочем този ден Семьон изглеждаше още по-непретенциозно от обикновено.

— Здрасти, Антоне — усмихна се момичето. Лицето й не беше весело. Изглежда, Семьон провеждаше възпитателна дейност — той е специалист по такива неща.

— Нищо не е станало — поклати глава Семьон. — Тишина и спокойствие. Тази седмица прибрахме две вещици, и то за дреболии.