Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 285

На следващия ден Каран, Мейгрейт, Лиан и Шанд седнаха отвън да се порадват на зимното слънце. Лиан се обърна към Мейгрейт, чийто поглед блуждаеше унесено.

— Мейгрейт…

— Хм?

— Все си мисля за кароните. Когато беше на Аакан… говори ли с Ялкара за живота й? Или с другите карони?

— Непрекъснато.

— А те разказваха ли за пустотата?

Каран го наблюдаваше изпод спуснатите си клепачи. Лиан се крепеше на ръба на стола, сякаш се готвеше да хукне нанякъде. И не бе виждала такъв блясък в очите му откакто се върнаха от Чантед. Подсмихна се тайничко и пак затвори очи. Слънцето я сгряваше приятно, изобщо не я мъчеше желанието за хрукс. И поне веднъж не се бе натрупала несвършена работа. Никой не искаше нищо от нея.

— Толкова, че да запълниш цели томове — увери го Мейгрейт.

— А ти би ли могла… да разкажеш и на мен някои от тези истории?

До залез подът в дневната около Лиан бе осеян с гъсто запълнени листове, а той продължаваше да пише трескаво. Не беше на себе си от блаженство.

Мейгрейт вдигна дясната си ръка и разгледа чудноватия пръстен.

— Изглеждаш толкова доволна — не се стърпя Каран.

— Странно, нали. Преди не знаех какво означава да съм щастлива.

— Но ти загуби толкова много!

— Отдавна исках само да знам коя съм. — Ами Рулке?…

Мейгрейт се усмихна и помълча.

— Нали го обичаше с цялата си душа? — не мирясваше Каран.

— И сега го обичам, в спомените си винаги ще бъда с него. Това ми стига. Сетих се обаче за нещо…

— Какво?

— Ако съберем моя син и твоята дъщеря, както и двете сме трикръвна.

— Млъкни, изкусителко! — спря я Каран. — Още не сме родили, а и не знаем какво ще се пръкне.

— Аз пък си знам — безметежно възрази Мейгрейт. — И коя да избере синът на трикръвна, ако не дъщерята на другата трикръвна? От нашите утроби ще се появят първите хора от нова раса. Може би ще вземат повече от достойнствата ни и по-малко от слабостите ни. Хайде отсега да се уговорим, а?

Каран се поддаде за миг на безпокойството. Нима съдбата я бе насочвала през цялото време към този завършек? Или бе виновен нейният баща със заниманията си в Каркарон? Побърза да пропъди тази мисъл.

Но искаше да сложи край на съмненията си незабавно. Изви се неловко на стола. Още не беше в напреднала бременност, но увредените й кости смъдяха денем и нощем. Помнеше и предупреждението на Идлис.

— Ние се допълваме взаимно — каза на Мейгрейт. — И двете сме останали без баща и майка, натрапвали са ни път за чужда изгода, трикръвни сме, но и напълно различни. Ако не искаш да се поучиш от своя живот, поне чуй какво аз научих от моя. В тази история вече се нагледахме на деца, вместо които е избирал някой друг. Дай им свободата сами да създадат бъдещето си. Пък и новата раса също ще бъде човешка, значи слаба и глупава като онези, от които произхожда. Също толкова добра и зла. Как би могла да се различава от нас в човешките си черти? Нали те ни правят такива, каквито сме.