Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 284

Шанд наведе глава.

— Трябваше да се откажа да я чакам още когато Ялкара влезе в портала, надеждите обаче умират последни.

Застана до прозореца с гръб към всички.

— Мейгрейт, непрестанно мисля за тебе — рече Игър. — И те желая повече отвсякога. Ще се върнеш ли при мен?

— Не — меко отказа тя. — Не мога, макар че ти желая само доброто. А и как ще се почувстваш, когато родя сина на прастария ти враг?

— Черен ден — поклати той глава.

Тя не смееше да диша. Игър водеше страховита борба със себе си. Щеше ли да надделее, или да отстъпи пред нрава си?

— Преди Каркарон не бих понесъл такъв удар — призна накрая той. — Бих смазал нещо или някого. — Усмихна се насила и пак и подаде ръка. — И аз ти желая доброто. Ще се усамотя за известно време във Физ Горго — обърна се той към Шанд.

— Ти прояви доблест — похвали го старецът. — Но кой ще се занимава с твоята империя? Кой ще управлява непокорния Туркад?

— Оставям го на тебе, ако искаш.

— Не искам, разбира се — разсмя се Шанд. — Повери го на най-способния си военачалник, докато бъде избран нов Съвет. А още по-добре е да възложиш това на Талия.

— Няма да се справя — възрази Талия. — И не желая да бъда Магистър.

— Значи издържа най-важното изпитание — увери я Шанд. — А предизвикателството си го бива. Виж в какъв хаос са затънали и Туркад, и Мелдорин. Кой друг има силата, мъдростта и съпричастието да поправи стореното зло?

— Само че аз…

— Нима няма да направиш добрини повече от всеки друг Магистър? Ами ако пак се появи Тилан? Ами ако изобщо няма Магистър, а властва някой от генералите на Игър?

— Те са безмилостни, а Тилан е тъпо чудовище — замисли се тя. — Така да бъде, щом го искате от мен, стига Съветът да ме одобри. Ще поема поста за една година, не повече. После ще се заема с друго. Ще отплаваме към Крандор, щом Лилис завърши обучението си.

— Може и ние да ви придружим — хрумна му на Лиан. — Ще отидем с нашето бебе при неговите баба и дядо.

— Какво ще кажеш, Игър? — попита Шанд.

— Най-добрият избор. — Той стисна ръката на Талия. — Желая ти сполука.

Когато той затвори вратата зад себе си, Мейгрейт промълви:

— Какво друго можех да направя? Всичко между нас свърши отдавна.

Тъкмо тогава влезе и Малиен. Видя Мейгрейт и пребледня, но неочаквано я доближи.

— Как са моите сънародници?

— Не съм ги виждала след унищожаването на машината. Разотидоха се в градовете си. Аакан се гърчи в агония. Изригваха хиляди вулкани. Не си представям как ще оцелеят аакимите.

Малиен се прегърби на един стол и зарея поглед в пламъците на огнището, но изненада всички, като се изправи усмихната след минута.

— Несгодите само укрепват решимостта ни. Ако има път към оцеляването, моят народ ще го намери както винаги. И аз трябва да съм силна. Чака ме много работа. Засега се прощавам с вас.

Тя излезе припряно.

— Ти какво ще правиш, Шанд? — попита Каран. Той се усмихна и притисна Мейгрейт към себе си.

— Ето че пак имам за какво да живея. Ще остана, докато се родят моят правнук, а после и твоето дете. Не можеш да си представиш с какво нетърпение очаквам да стана прадядо. След това… Май ще си отида в Тулин. Не е чак толкова далеч, ще ви навестявам често. Там ще се грижа за моите гелони и ще пълня бъчви да отлежават за децата, докато и моето време не свърши.