Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 283

По мисловната връзка Мейгрейт й показа къде искаше да се озове — имението Готрайм. Ялкара проследи за последен път Пътя между световете, който намери много по-трудно.

— А това — посочи Ялкара Огледалото — не ти е необходимо. Ще го взема в пустотата, където никому няма да навреди. Мейгрейт…

— Слушам те.

— Струва ми се, че на Сантенар са останали фейлеми, някъде из дебрите на Мириладел.

— Да — потвърди Мейгрейт, макар да не проумяваше защо това е важно. — Мнозина са отказали да отидат при Фейеламор в Елудор.

— Ако някой ден ги намериш, може би ще знаят с кого е била близка Фейеламор в древността. Говоря за другия ти дядо.

— Благодаря ти.

Ялкара впи пръсти в китката и.

— Кажи на Гилиас… на Шанд… че винаги съм го обичала. Сега върви.

— Сбогом.

— Сбогом! — простиха се кароните с нея.

Разнесе се тръбният звук на рога и на Мейгрейт й се стори, че нейното тяло се обърна наопаки. Аакан изчезна. Понесе се в нищото и неистово се стремеше да задържи образа на Готрайм. Пръстенът обгаряше ръката й. Тя сви юмрук и го обгърна с пръстите на другата ръка. Изгуби пътя от мисления си взор, намери го отново и с пукот, от който ушите й звъннаха, а плодът се завъртя диво в корема й, се стовари по задник върху протъркания килим пред огнището в дневната на Каран.

Нямаше никой. Тъкмо притъмняваше. Мейгрейт се подпря тежко на масата, но я събори и тупна на колене. Пръстът я болеше ужасно.

Разтвори юмрук. Пръстенът се бе стопил на нишки като четири усукани телчета с плочка от злато в двата края. Още пареше. Тя го смъкна заедно с кожата. Знаеше, че белегът няма да се заличи. Имаше още изгаряния по ръката дори над лакътя. „Като на баба ми…“ Сложи променения пръстен на дясната си ръка и повече не го свали.

На прага се бе вцепенил слабоват старец с бяла коса, но от учтивост не показа с нищо друго смайването си. Помогна й да се изправи, загърна я с покривката от масата и я настани в кресло пред огнището.

— Коя… О, помня те! — Рейчис кресна: — Каран, ела веднага! Каран се дотътри и настръхна, после притича тежко и прегърна Мейгрейт.

— Как се изтърси тук?! Ама че си надебеляла. Но… ти ся бременна] — Така си е — засмя се Мейгрейт. — От Рулке. Колко е хубаво да съм отново в своя свят!

— Как се прехвърли?

— Ялкара се сети как да ме върне…

Влезе и Игър да провери каква е тази врява. Щом зърна Мейгрейт, лицето му побеля, а едната половина се скова както някога. Болното му коляно се подви, но той пристъпи напред с куцане. Шанд стоеше до вратата с грейнали очи.

— Мейгрейт… — прошепна Игър и протегна ръце. — Търсих начин да те върна, но нищо не измислих.

Тя стисна ръката му, без да го прегърне.

— Разбирам — извърна се Игър.

— А Ялкара… — нерешително се обади Шанд.

— Жива е.

— Каза ли й за мен?

Мейгрейт се почувства зле от копнежа в очите му, но го прегърна.

— Да. Помоли да ти предам, че винаги те е обичала. Шанд се смръзна.

— Значи няма да дойде?

— Искаше, но сърце не и даваше да изостави своите. Ще отидат в пустотата.