Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 26

Прехвърчаха само редки снежинки. Различаваше стените на Каркарон половин левга по-надолу. Откакто издълба пещерата си, бе натрупало достатъчно сняг да прикрие следите й. Тя огледа склона във всички посоки. Нищо освен бяло покривало и заледени скали. И в Каркарон не се забелязваха признаци на живот. Шмугна се обратно в скривалището, което се вмирисваше на риба. Змиорката омекваше под палтото й.

Обядва с парче тлъстичка пушена змиорка, сух хляб, твърдо сирене и остатъка от главата лук. От лютивината му носът й протече.

Сви се на топка в спалния чувал и скоро се унесе, но я спохождаха тревожни, объркани сънища — гонеше я оплискан в кръв лорск. Събуди се от почти непоносима горещина. Не й се вярваше времето навън да се е променило чак толкова. Подаде глава от отвора — вятърът все така смразяваше.

Макар да я налегна силен глад, припасите й изглеждаха още по-противни. Пак й се прияде нещо сладко, тя бръкна в раницата и извади нахапания плод. Щом го лапна, неописуемо приятна тръпка плъзна по тялото й, а кръвта й сякаш се превърна в разтопен метал. Струваше й се, че няма нищо непосилно за нея. Би могла да се пребори и със самия Рулке, за да му отнеме машината.

Подскочи конвулсивно, заби глава в тавана на пещерата и огромна буца плътен сняг я притисна надолу. Изведнъж изстина, задави се и изплю хапката. Докато пооправи убежището си, необичайният й възторг се изпари. Всъщност Премръзваше. Уви се в палтото, наметалото и спалния чувал, но не можа да се стопли. Кръвта туптеше в главата й, болката се засилваше. Скоро пак потъна в неспокойни видения.

Събуди се по тъмно. Отново валеше. Веднъж различи светлините на Каркарон, но виелицата веднага ги затули. Снегът, натъпкан старателно в манерката й, се бе стопил — имаше вода колкото побира голяма чаша. Изпи я, напълни манерката и придърпа спалния чувал над главата си.

Задряма веднага, обаче не успя да поспи спокойно — неприятните сънища се редуваха и се въртяха около едно и също — как бягаше от преследвачите си преди повече от година. Вечно гонена, вечно безпомощна. „Край на това!“ Яростта се надигна с такава сила, че неочаквано я завладя желанието да прокара връзка и да порази по нея съзнанието на Рулке.

За миг се наслади на кръвожадността си, но здравият разум победи. Посмееше ли да поднови връзката толкова наблизо до кулата, той щеше да я спипа. А и от къде на къде си въобразяваше, че може да надделее в сблъсъка?

Реши да кротува. Нямаше как да я намерят…

Гърлен вопъл я изтръгна от дрямката. Някой викаше наблизо — гашад! Промъкна се към отвора, погледна и се вцепени от ужас. Бледото слънце открояваше тъмните фигури на гашади, които се катереха по склона към убежището и. Взря се в тях, колкото да се увери. Насочиха се точно към скривалището й, все едно вървяха по начертана в снега линия.

Макар че беше по-пъргава от тях, хванаха я в капан, пръснати във верига по склона. За миг тя остана неподвижна като приклещен заек, после трескаво напъха вещите си в раницата и се впусна в безнадежден бяг по стръмнината.