Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 18

Някой опипваше и душеше Пътя едновременно с нея. Появи се и друг. Подминаваха я все повече същества, поточето набъбваше в порой. Поне не я откриваха засега.

Почти привърши с набелязването на Пътя. Вече напипваше тъмното студено кълбо на Аакан. Чрез връзката с Рулке усещаше и как тварите са се скупчили около пролуката в Стената, как напират да връхлетят в Каркарон.

Разтърси я сблъсъкът на първата твар от пустотата с волята на Рулке. Той престана да прикрива мислите си, които стигнаха до нея по връзката:

„Силно е… Много по-силно, отколкото си представях! Отдавна се спасихме от пустотата и съм забравил колко отчаяни са те.“ Каронът дори не усещаше, че лека-полека губи контрол над пробива във Възбраната.

А Каран продължи да бележи Пътя, само че сега усещаше и как тялото на Рулке трепери от напрежението. „Това не може да се точи дълго!“ Споделяше изгарящата болка в ръцете и краката му, сякаш бе вързан между разкъсващи го коне. „Не мога да издържа…“ След това — нищо.

Тя спря незабавно, стъписана от лекотата, с която каронът бе смазан. Какво й оставаше да стори? Двоумеше се, но връзката се възстанови. Почувства колко мъчно той наложи волята си. „Вече не съм далеч. А щом се пренеса там, те не могат да ме докоснат. Тя свърши по-добра работа, отколкото смеех да се надявам. Каран, къде си?“ „Тук съм…“ — отвърна застиналата на място Каран. Боеше се да показва Пътя нататък, плашеше се от чудовищата в пустотата и се страхуваше, че Рулке пак ще отстъпи.

„Аакан! — възликува каронът. — Знам как да мина оттук!“ Той потопи тялото си в транс и запрати съзнанието си през пролуката, следвайки нишката на връзката. Увлечен от възторга си, профуча край Каран, като я остави да го последва, ако има сили. Но кой бдеше над телата им? Този въпрос така я стресна, че загуби представата си за Пътя.

Само долавяше как Рулке зове другите карони с цялата си мощ в стремежа да го чуят онези, с които не бе говорил от хилядолетия. „Ялкара! Ване! Грендор! Вече имаме шанс, можем да съхраним расата си на друг свят.“ Объркана и смутена, тя все пак чуваше предпазливи отговори. Но Рулке изчезна толкова вихрено и остави такъв хаос след себе си, че наруши работата на нейния усет и тя не можеше да се пренесе подире му. Все едно се залута насред портал, забравила къде иска да попадне. И беззвучните гласове секнаха изведнъж. Не знаеше къде е Рулке, не знаеше нищо. А тялото й в Каркарон оставаше беззащитно.

Безплътната частица от Каран, която намери Пътя, се носеше в безграничната пустота, самотна и ужасена. Всичко наоколо беше черно, заплашително и чуждо.

В миг невидимата нишка, крепяща я към тялото, звънна подобно на обтегната струна. Тя се чудеше какво става. Рулке беше недостъпен за усета и колкото ще да го викаше в паниката си, той не се отзоваваше. Изостави я, вече му беше ненужна.

До нея стигна неприятно мляскане. Затърси в пустотата, нишката звънна отново и тя проумя истината — нещо се придърпваше към пробива в Стената. Каран се бореше трескаво да налучка обратния път, но незнайното същество го препречваше. Втурна се назад, представяше си как нещо разкъсва тялото й. Щеше ли да усети, или просто щеше да угасне в пълна забрава? Възползва се от дарбите си на трикръвна, както я бе научил Рулке, и с върховно усилие отърси своята плът от унеса, поне колкото да види какво се случва в Каркарон.