Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 15

— Стига детинщини — скастри я Рулке. — Ако трябва да мразиш някого, насочи омразата си към мен. Знам какви чувства изпитвате един към друг. Наблюдавах ви, не помниш ли?

— О, да, мразя те! — кресна тя и го отблъсна. — Няма по-зъл и покварен човек от тебе в Трите свята. И всяка твоя дума е изречена с една-единствена цел — да ме склониш да ти се подчинявам.

— Така си е — потвърди каронът със смях. — Но ще ти предложа нещо. Върви си. Освобождавам те от всякакви задължения към мен. Тръгни си свободна от Каркарон още сега, ако щеш.

Предложението му беше толкова нелепо, че Каран дори не се изкуши.

— И защо ме дразниш? — промълви студено. — Знам, че никога няма да ме оставиш на мира.

— Ако не ми помагаш охотно, ще се провалим. Нямаме ли си доверие, немислимо е да намерим Пътя. По-добре да си потърся друг с дарбата на усета, ако ще да минат още сто години, докато го намеря.

Каран се изправи.

— Ти си Великият предател, проклятието на Сантенар и на Аакан. Никога не бих се доверила тъкмо на тебе.

— То се знае. И все пак?…

Тя пак се тръшна на килимчетата.

— Невъзможно е, но ти вярвам всъщност.

— Тогава си върви. Не си ми задължена. Този път тя не понечи да стане.

— Не можеш да ме освободиш от задължението! Дадох обещание срещу свободата на Лиан.

Рулке се подсмихна, но Каран долови облекчението му.

— Знаеше предварително, че няма да се изметна, нали?! — изфуча от яд, че я е надхитрил толкова проницателно.

— Опознах нрава ти, но и ти имаш свобода на избора като мен. Не бих могъл да предвидя как ще постъпиш. Ще започнем ли?

— Хайде да приключваме с това.

— Свържи се със съзнанието ми.

Каран му позволи да достигне онова преградено кътче в ума и, на което не бе давала воля още от премеждията си в Нарн преди година. Напрегна се от опасенията, че ще почувства ужас или отвращение. Нищо подобно не се случи. Той докосна мислите й внимателно, някак нерешително.

Учуди се и си каза, че не може да се мери с него по лукавство. Позволи му да продължи и чрез връзката долови какво ли не… Всепоглъщаща решимост, жажда да господства и притежава, стремеж да смаже враговете си и никога да не се предава. Вярно, кароните бяха Властители на Аакан, но и затворници там — не можеха да разширят владенията си, а аакимите ги превъзхождаха несравнимо по брой. Затова заплахата от пълно изтребление не изчезваше нито за миг. Най-силният й страх обаче не се оправда. Нямаше и следа от покварата и падението, с които я заливаше мимолетният досег с душата на Емант.

„Ако ще да извършвам непростимо прегрешение и никой никога да не ми го прости, поне помагам на човек, който не е изцяло обладан от злото.“ — Така добре ли е?

— Да — смънка Каран.

Рулке се съсредоточи в работата с машината, а на нея й се зави свят, но каронът веднага я подкрепи.

— Доближихме и най-несигурната част — да налучкаме подходящия начин, за проникване през Възбраната. Не бива да ни надушат създанията, обитаващи пустотата.

— Ще прехвърлиш ли машината на Аакан?

— Де да можех! — въздъхна той. — Всичко се е променило. Най-много да очертая Пътя дотам с твоя помощ и чрез усета ти да поговоря с моите сънародници.