Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 14

Каран отново потискаше угризенията си. Последствията от досегашните й постъпки бяха твърде лоши — гашадите се пробудиха, Шазмак бе превзет, Рулке се изтръгна на свобода. Нали уж затова се зарече повече да не се бърка в световните дела?

А сега ставаше съучастница в далеч по-страшно престъпление, и то от себични подбуди. Заради Лиан, за да заличи несправедливостта си към него. И защото го обичаше. Дали следващите сто поколения, смазани от робския гнет, щяха да проклинат името й? Дали дори Лиан би я намразил?

Но не би отрекла, че я тласкаше напред и любопитството — какво всъщност означава да е трикръвна. Как да устои на такова изкушение? Искаше да знае и какво са се надявали да постигнат в Каркарон старият Басунез и баща й.

Питаше се не е ли предопределено тъкмо Рулке да избави Сантенар от дребнавите вражди и дрязги. Как да познае бъдещето? И как да избере? Не можеше, затова предпочете да остане вярна на Лиан и да спази уговорката с Рулке.

3. Пустотата

Рулке се бе настанил върху горната седалка на машината, Каран обаче откри, че самото присъствие на неговото творение отнема на съзнанието й способността да съзира, камо ли да търси. Опитаха няколко пъти, но металното туловище потискаше мисления й взор. Трябваше да се отдалечи, доколкото бе възможно.

Настани се в малка ниша зад един ъгъл. Тъкмо тук се бе промъкнал Лиан през замаскираната подвижна плоча в стената. А и прозорецът, по-голям от самата нея, бе с обикновени стъкла в гъста решетеста рамка. Стъклото явно беше прастаро, защото придаваше на светлината лилав оттенък.

Тя се сгуши върху купчина килимчета и се уви с одеяло. Изви глава да надникне през северозападния прозорец. По-късно през него щеше да надзърне и луната, преди да се скрие зад високите назъбени планини.

— Готов съм — подвикна й Рулке.

— И аз.

Тя застина в очакване. В залата притъмня, проточиха се призрачни паяжини, които се сплетоха в мрежи от светлина. Каран затвори очи.

Но преди да се заемат наистина със задачата си, на пода тупна парцалив вързоп.

— Каран! — извика Лиан.

Идеше й да умре от срам, че я завари в такъв момент. Едва издържа, докато го прогонят от кулата, а после се разрида неудържимо.

Рулке отново бе създал безплътния образ на Възбраната, но въздъхна и го премахна.

— Нищо не става — размишляваше той на глас. — Може би за нея ще е непосилно. Ето кое им е лошото на хората с усета — ненадеждни са. Все пак е по-добре да се убедя в това сега, а не прекалено късно.

Отпрати гашадите с властен жест, скочи от машината и седна до Каран.

— Хайде, поговори с мен.

— Видя ли го?! — изхленчи тя. — С какво пренебрежение ме гледаше! Колко ли съм гнусна в очите му?

Каронът обгърна раменете й с ръка.

— Видях само, че е уплашен до полуда за тебе.

— Мразя се… — процеди Каран. — Искам да се прибера у дома.