Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 10

— Кога долови присъствието ми?

— Времето си играе забавни шеги в Нощната пустош. Може да е било и преди десетина години, и преди трийсетина.

— Дойдох в Каркарон с баща си, когато бях на осем, малко преди смъртта му. И като си помисля, че си ни шпионирал!… — изтъня гласът й от яд.

— Не ви шпионирах. Нямах представа дали си момиче или старица, или дори дали си жена или мъж. Узнах единствено, че в Сантенар се е появил някой с уникална дарба. Доста се уплаших. Как можех да разбера какви опасни тайни крие това място и дали ти няма да ги разкриеш?

— Но аз нямам никакви сили — възрази Каран. — Тенсор се е постарал да не ги развия, още когато бях дете. Не съм способна да си служа с Тайното изкуство. Притежавам само дребни дарби като усета, изпращането на мислени послания и прокарването на мисловна връзка. Пък и те често ме подвеждат.

— Имаш ли подръка подходящия лост, можеш да преместиш целия свят с него. Когато ти се отдалечи от Каркарон, изгубих дирите ти и въпреки всичките си усилия не те намирах. Чак в мига, когато взе в ръцете си Огледалото, след като се промъкна във Физ Горго, аз пак те открих. Огледалото бе свързано с Игър, той на свой ред още не се бе отърсил от слабата си зависимост от мен след обсебването.

Каран си рече, че щом е била наблюдавана още от малка, не би могла да е сигурна, че сама е направлявала съдбините си.

— Всичко започна с Огледалото — натърти Рулке. — И тогава не знаех коя си, но от време на време прониквах в сънищата ти и те побутван в нужната ми посока. И ето ме тук — добави той самодоволно. — Без тебе още щях да си кисна в Нощната пустош и не бих имал дори нищожен шанс за избавление. Много съм ти задължен, Каран.

— Ами остави ме на мира, това е най-добрата отплата! Той се разкикоти буйно.

Каран зарея поглед нанякъде. Премисляше думите му. Отдавна подозираше ролята си в събитията напоследък, но чак сега проумя, че началото са поставили далечните й прадеди. „Не може да стане от нищо нещо.“ Тепърва разбираше интереса на Мейгрейт, безпокойството на Фейеламор, жестокостта на Тенсор… Как си бяха играли с живота й всички!

— Научи ли нещо за заниманията на Басунез, когато дойде в Каркарон? — попита тя.

— Нищо особено — увери я Рулке. — Постарах се да подтикна сянката му към откровеност, но май никога няма да научим до какви прозрения е стигнал.

Каран надничаше през прозореца, но същевременно се чудеше дали е искрен с нея.

— Хич не ме засягат прозренията на Басунез — промърмори тя. — Много държа обаче да знам кой е убил скъпия ми баща и защо. Смъртта му сигурно е свързана с това място.

Рулке се почеса по брадичката.

— Ами, имаме цял ден, преди луната да се покаже отново. Ако успеем да те отървем от тези мъчителни въпроси, ще е по-добре за мен. Ела.

Още беше тъмно, когато слязоха в двора. Рулке вдигна някакъв капак и освети с фенера си метални стъпала.

— Слизай!

Смъкна се подире й, угаси фенера и по незнаен за Каран начин призова сянката на Басунез.

Отначало на стената се очерта само черно-бял силует. Скоро малко под горния му край заискриха две петънца, сякаш в Каран се взираше озлобена до ярост твар.