Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 9

Мразеше Каркарон. Преди седемнадесет години убиха тук любимия й баща, и то съвсем безсмислено. Още и беше мъчно за него. Щом си спомнеше за Галиад у нея се пробуждаха всички детски копнежи и страдания. Не намираше следа от него, колкото и да й се искаше.

Дотегна й, изрита чувала, обу чорапи и се промъкна към мястото до машината, където спеше Рулке. Явно студът не му пречеше, защото лежеше на пода, увит само с едно тънко одеяло, а могъщите му рамене и гърди бяха голи.

— Трябва да знам нещо… — смънка тя. Великанът се събуди на мига.

— Какво има?

— Отговорът на този въпрос е извънредно важен за мен.

— Питай де.

Той седна и мускулите заиграха по тялото му. Каран отклони поглед.

— Убиха баща ми тук преди време. Знаеш ли защо са го направили?

— За баща ти знам само, че е бил мелез от коренната раса и аакимите. Какво го е сполетяло?

— Той ми беше опора в детството — унило сподели Каран. — Тогава трябваше да се върне от Шазмак, но не се прибра у дома. Накрая го намериха тук, пребит до смърт заради няколкото монети, които е имал в джоба си. Никой не можеше да проумее това злодеяние.

— Че защо му е било да се отклонява толкова от пътя?

— Той открай време се интересуваше и от Каркарон, и от Басунез.

— Лудият Басунез… — промърмори Рулке. — Не ще да е бил чак такъв безумец, какъвто го описват.

— Защо?

— Тези бронзови статуи наоколо са прекалено правдиви, до последната подробност. Наистина е намерил нещо тук и е ясно, че е надничал в пустотата. Ето защо и аз се спрях на това място.

— Миналото лято ли?

Рулке се подсмихна на наивността й.

— Малката ми Каран! Още си въобразяваш, че е било прищявка на случайността…

— За какво говориш?! — Тя се стресна, гърлото и се сви. — Кое не е било случайност?

— Дори от Нощната пустош чувствах какво върши Басунез тук. Необмислените му експерименти изтъниха и стената между Сантенар и моя затвор, и преградата към пустотата. Ако бе успял докрай, не ми се вярва, че до днес щеше да има оцелели измежду вас, коренната раса. За щастие той се провали, но Оттогава все наблюдавах мястото. Бдях шест столетия! Открих дори тебе.

Тя сгуши глава в раменете си от неудобство, че може да я е зяпал и в най-интимните мигове.

— Как тъй си ме открил?

— Ами почувствах те. Тук е едно от най-удобните места в Сантенар за занимания с Тайното изкуство. Ето ти причината Басунез да построи Каркарон. И не се притеснявай толкова — от Нощната пустош не можех да видя нищо. Знаех, че извършва опасни опити, които ме засягат пряко, но не бях наясно точно какво прави. А неотдавна в Каркарон, където нямаше нищо интересно от векове, се появи ти — необикновена, единствена по рода си.

Каран се втрещи.

— Значи и други могат да се досетят, че съм… трикръвна?

— Не ми се вярва! Дори аз набих познал, когато съм на Сантенар. Но в Нощната пустош е друго.