Читать «Битката при Верил» онлайн - страница 234

По времето, когато първото от тъмните създания се сблъска с двамата Избрани, ивицата светлина се бе разширила до стена. Повърхността, отдалеч изглеждаща безлична, се надипляше с жилки и издутини. Разстилаше се почти беззвучно, само далечен вой придружаваше плавното, неспирно движение на катаклизма. Опустошаваше цели склонове, протягайки произволни нишки светлина пред себе си, които раздираха земята, предоставяйки страховит пример какво остава зад стената.

Пръст и камък засияваха ослепително и… се променяха. По-голямата част изчезваше. Повече притеснение вдъхваха другите ефекти. На едно място купчина камъни се превърнаха в рояк крилати създания, които се пръснаха. Другаде част от полето се превръщаше във великолепна градина с екзотична флора. Монолитни камъни потичаха по земята. Всякакви произволни, невъобразими ефекти биваха пораждани от размятащите се нишки, скоро след това погълнати от линията, неспирно пълзяща напред.

Една по една, тънки нишки светлина се протегнаха от повърхността на стената, извивайки се из въздуха, докато накрая не се сблъскаха с жезъла на Миранда. Силата започна да се натрупва в трите обединени съзнания. Първоначално акумулирането бе бавно, но с приближаването на стената нишките станаха по-дебели и по-многобройни.

Умът на Миранда работеше над заклинание, използвано десетки пъти преди — щит срещу магия. В миналото се бе оказвал достатъчен, но не и сега. Вероятно нищо не бе достатъчно, но точно в този миг не можеше да си позволи да мисли над това. Модифицира магията, изменяйки я към точния тип енергия, изграждащ стената, и я запрати напред. Повърхността на стената се надипли леко и се огъна навътре. Забави ход, но не спря. Айви и Етер напрягаха сили, за да задържат и разпръснат останалото.

Енергията се вливаше като порой, сетне като потоп. Биваше извличана от стената — понастоящем намираща се само на планина разстояние — в дебела енергийна нишка, като почти изпълваше мистичния кръг. Усилията на Миранда бяха неимоверни, а въпреки това извличаше незначително количество енергия от океана, който всеки миг заплашваше да ги залее.

Етер събра своята част излишна енергия и я запрати към небето. Тя бе същество, изградено от магия, бе концентрирала в себе си количества сила, в състояние да разгромят до основи цял град, но дори и тя не беше в състояние да освобождава енергията достатъчно бързо. Лъч сила я обгръщаше, протегнал се високо в небосвода, извивайки се в сложни форми. Тялото й от плът и кръв започна да съска и цвърчи. Бе очевидно, че се нуждае от нова форма, но никоя от приеманите преди нямаше да свърши работа. Дори пламенливата й снага да беше прекалено ефикасна — не би могла да изхаби силата, от която трябваше да се отърват, нито можеше да послужи като подходящ проводник. Но имаше една, която можеше да се окаже надеждна. Форма, която при други обстоятелства никога не би се осмелила да приеме. Мистичната сила се изливаше от нея като вода от решето. Приемането на съответната форма щеше да я изтощи до пределност, без да постигне нищо. Идеално за настоящите условия.