Читать «Битката при Верил» онлайн - страница 2

Целият тунел бе покрит с мозайка, простираща се и в двете посоки — назад до срутените отломки и напред, където продължаваше по-дълго от погледа на зачервените й очи. Неравномерни по големина парчета черни и бели плочки се сливаха във форми. Някои от формите бяха изградени от черни плочки, други — от бели. Всяка част от мозайката изобразяваше някакво същество, всички сключени и преплетени в някаква борба или танц. Изобразените зверове бяха разнообразни — от коне, птици, дракони и други познати й създания, до чудовища, които не разполагаха нито с нозе, нито с очи, нито с нещо, което някое създание трябваше да притежава. И въпреки това девойката усещаше, че подобни същества наистина съществуваха някъде.

С огромно усилие се изправи на обгорените си, не само от умора, крака. Проболият рамото й обект се оказа горната част на жезъла й. От останалата част нямаше и следа. Момичето бързо се наведе и го взе, съжалявайки за нарушената му цялост. Сега повече от всичко се нуждаеше от нещо, на което да се опре. Нищо, засега и стената щеше да свърши работа.

Продължи да се движи по тунела, изобразеното върху мозайката започна да става по-познато. Използваните за целите на Димънт създания се появяваха отново и отново, всяка следваща поява съпътствана с леко изменение. Белият дракон, който бе видяла при свестяването си, биваше примесен с все повече черно, което придаваше на формата му нарастваща гротескност. Накрая от него бе останал само драгойл. Но това не беше най-лошото. Започнаха да се появяват и човешки фигури, чиято еволюция приключваше в образа на близник. Ледени тръпки я побиха. Едно беше да види покваряването на нещо, което й бе познато, но най-притеснително бе това, че всяка последваща форма се променяше неуловимо. Не би доловила разликата, ако не беше видяла хуманоидните фигури в близка последователност.

В съзнанието й започнаха да се оформят смътни мисли относно случването на този процес в света около нея. Имаше толкова много близници, сатанински създания, които се преструваха на човеци. Сигурно вече представляваха ядрото на армията. А бе научила за съществуването им съвсем наскоро. Останалите войници не осъзнаваха ли? Не ги ли тревожеше това? Какви други елементи от света й са били недоловимо покварени, без тя да забележи? Какви бяха онези другите създания?

Не след дълго напрежението в ума й стана не по-малко непоносимо от умората в краката й. Пред себе си видя врата, отправи се към нея с цялата бързина, която можеше да изцеди от себе си.

Когато я достигна, девойката спря. Върху вратата нямаше ключалки, нито някакви руни. Не бе в стила на д’кароните да бъдат толкова невнимателни. От другата страна на тази врата се криеше нещо — нещо достатъчно тайно, за да бъде заровено дълбоко под земята. Несъмнено бе защитено по някакъв начин. Разбира се, нищо от това нямаше значение. Пътят назад бе отрязан. Единствената алтернатива бе да продължи.