Читать «На ръба на гроба» онлайн - страница 167

Боунс вдигна ръка.

— Всички да се отдръпнат! — извика той и измъкна кинжала си.

Хвърлих отчаян поглед към останките на охранителите.

— Ако се приближиш до нея, тези призраци ще те разкъсат на парчета!

Той погали леко бузата ми.

— Не и мен. Не разбираш ли? Менчерес е знаел, че ще се стигне до това. Той го е видял. Затова ме е избрал да сподели силата си с мен. Тя все още ни свързва, така че аз съм единственият, на когото те няма да причинят зло. Усещам го… и тъй като те не могат да наранят Менчерес, не могат да наранят и мен.

Боунс отпусна ръка и тръгна към Патра. Не мисля, че тя изобщо усети присъствието му. Жената явно не чуваше и не виждаше нищо, въпреки че очи й бяха отворени. Кръвта й продължаваше да изтича, а тя бе заобиколена от безмилостните, жадни за мъст останки на мъжете, загинали предната нощ от нейното заклинание.

Когато Боунс се приближи на няколко крачки от нея, една от сивкавите фигури се надигна от тялото й и се хвърли към него. Направих крачка напред, но викът му, който изплющя като камшик, ме спря.

— Назад!

Не бях единствената, която спря. Същото направи и съществото, в чието лице е болка разпознах Тик Ток, поне такъв, какъвто беше преди. Единственото, което бе останало от него, бе една обхваната от ярост сянка. Призракът спря, увисвайки във въздуха на мястото си, въпреки че потръпваше от едва сдържано желание да се нахвърли върху Боунс.

Той от своя страна продължи да върви напред. Неволно сграбчвах дръжките на ножовете си, после ги пусках с безсилие: оръжията ми не можеха да ми помогнат срещу разярени привидения! Другите призраци постепенно престанаха да измъчват Патра и насочиха свирепите си погледи към Боунс. Той отново протегна ръка срещу тях, възпирайки ги.

— Назад!

Боунс произнесе отчетливо думата и аз почувствах във всеки звук излъчващата се от него сила. В отговор призраците взеха да отстъпват при всяка негова крачка. Скоро те напуснаха тялото на Патра, но приклекнаха заплашително на пода близо до мястото, където тя лежеше.

След няколко секунди Патра престана да се мята неистово и безбройните рани по тялото й започнаха да заздравяват. Прекрасните й черни очи взеха да се проясняват от безумния ужас, но след това се ококориха отново, когато видя кой се е надвесил над нея.

— Ти си мъртъв! — възкликна Патра, сякаш самото произнасяне на думите щеше да ги превърне в реалност. Тя понечи да се отдръпне от Боунс, но спря, като видя, че така ще се приближи към дебнещите с тихо ръмжене призраци, и се огледа за помощ.

— Не, скъпа — отвърна мрачно Боунс. — Ти си мъртва.

Погледът на Патра се плъзна по останките на загиналите й охранители, по нас, които стояхме до вратата, стиснали оръжията си в бойна готовност, и по призраците, които образуваха непробиваема преграда зад нея, и по лицето й си пролича, че най-после е осъзнала жестоката истина. Тя наистина бе попаднала в капан. Патра отметна глава назад и нададе яростен вик:

— Проклет да си, Менчерес! Нямаш ли никаква милост?

Удивих се на безочието й. След всичко, което бе направила, очакваше, че Менчерес наистина ще дойде и ще я спаси? Знаейки много добре, че след това ще се опита да го убие при първа възможност?