Читать «С единия крак в гроба» онлайн - страница 166

Аз кимнах и той бавно се изправи.

— Мразя гробищата. Да се разкараме от тук.

Хвърлих се на врата му и сълзите отново се стекоха по страните ми, ала този път се усмихвах през тях.

— След малко и аз идвам.

Хуан го изведе от тентата. Дон безмълвно го потупа по рамото и докато се отдалечаваше, очите му също блестяха. Боунс все още седеше на земята до Родни.

Хвърлих се отгоре му толкова силно, че го проснах на земята, без да обръщам внимание на кръвта, която го покриваше. Разцелувах го, покорена от радостта, и когато накрая се отдръпнах, той се усмихна.

— Моля.

— Ъхъм. — Родни се ухили. — И аз помогнах, помниш ли?

Целунах го горещо по устата и Боунс ме издърпа обратно, сумтейки развеселено.

— Достатъчно благодарности, сладурче. Няма да се отървеш от него, ако не престанеш.

— Изглеждаш ужасно, Боунс. Боже, винаги ли е толкова брутално?

Родни отговори на въпроса ми.

— Не, обикновено не. По принцип половин литър свършва работа, но твоето момче дълго време е стояло изстинало. Честно казано, не вярвах, че ще се получи. Имаш късмет, че Боунс е силен.

— Късметлийка съм — съгласих се с него, но причините за късмета ми бяха много повече.

— Ей, пазителят на гробниците. — Гласът беше на Тейт, който бе надянал непоколебимо изражение на лицето си. — Държа на думата си, затова съм тук да се извиня, задето казах, че не ти вярвам, и мамка му, в този конкретен случай съм щастлив, че не бях прав. И след като вампирите си падат повече по действията вместо по думите, можеш да си пийнеш за моя сметка. Изглеждаш като лайно. Някой да ти е казвал, че си прекалено блед?

Боунс се разсмя.

— Случвало се е, и понеже съм гроги, ще се възползвам от предложението ти.

Той се изправи на крака и Тейт наклони глава.

— Не е нужно да ме целуваш преди това — подигравателно му рече.

Боунс не му отговори, само впи зъби в шията му. Минута по-късно вдигна русата си глава.

— Извинението е прието. Котенце, не искаме да караме приятеля ти да чака. Има много да учи. Родни, високо оценявам помощта ти, но знам, че искаш да тръгваш. Ще ти звънна след няколко дни.

Прегърнах гула за последно, преди да изчезне в нощта. Боунс ме гушна през талията и двамата тръгнахме заедно, а Тейт запристъпва до мен.

— Все пак ни остава да се справим с майка ми — казах аз.

— Да, така е. Не можем да си позволим непрестанно да опитва да ме убие, нали така? Но не се притеснявай. Едва ли ще се окаже по-трудно от съживяване на мъртвите.

— Не бъди толкова сигурен.

Ала дори майка ми не можеше да ми развали настроението. Не и с празния гроб зад гърба ми и предишния му обитател, който ме чакаше в колата отпред.

1

Предградие на Ню Йорк. — Бел.прев.

2

Ню Саут Уелс, един от югоизточните щати в Австралия, преди векове е бил колония на Великобритания, в която са били заточвани престъпници. — Бел.прев.

3

Има се предвид Брам Стокър, автор на романа „Дракула“. — Бел.прев.

4

Furry (англ.) — пухкав; ark (англ.) — ковчег. Floa е американското произношение на името на библейската личност Ной. В превод името на ветеринарната клиника означава: „Ноев ковчег за пухкави животинки“. — Бел.прев.