Читать «С единия крак в гроба» онлайн - страница 165

— Опитваш се да ме уплашиш, задето наруших заповедта. Знаех, че ще се ядосаш, но не предполагах, че ще стигнеш чак дотук…

— Не се опитва да те уплаши — изграчи Тейт през сълзи. — Ти умря. Видяхме как умря.

Дейв уплашено се вгледа в Хуан, който преглътна и го прегърна докато клякаше зад него.

— Mi amigo, ти беше мъртъв.

— Но какво… как…

Отидох при Боунс и Родни, и положих длан върху рамото на всеки от тях.

— Имахме възможност да избираме, Дейв, и сега и ти трябва да избереш. Тези двамата те върнаха обратно, но това си има цена. Човешкото в теб умря заедно с теб и нищо не може да промени това. Сега си с нас, само защото… си гул. Много съжалявам, че не успях да те предупредя навреме, когато онзи вампир избяга от пещерата. Той те уби, но ти можеш да продължиш напред… нежив.

Неверието бе изписано върху лицето му, докато Дейв оглеждаше нас, а после и околността и надгробния си камък.

— Виж, друже, опипай врата си — практично се намеси Боунс. — Ти нямаш пулс. Вземи този нож. — Той посочи към острието, което цяла нощ бяха използвали. — Порежи дланта си. Виж какво ще стане.

Дейв предпазливо притисна гърлото си с два пръста и зачака, после очите му се изцъклиха. Той сграбчи кървавото острие и бързо го прокара по предмишницата си. Тънка линийка кръв изби върху кожата, която скоро се затвори, и Дейв извика.

Отделих се от Боунс и Родни и стиснах ръцете на Дейв.

— Дейв, нека ти кажа от собствен опит, че е възможно да преодолееш произхода си. Ние сме такива, каквито сами решим да бъдем, независимо от всичко. Независимо от всичко друго. Ти все още си си ти. Пак ще се смееш, ще плачеш, ще вършиш работата си, ще губиш на покер… Ние всички те обичаме, чуй ме. Ти си повече от едно биещо сърце! Много повече!

Той заплака и от очите му рукнаха розови сълзи. Хуан, Тейт и аз го прегърнахме дружно, докато хлипаше. Най-накрая Дейв ни избута настрани и изтри очите си, зяпайки кръвта върху пръстите си.

— Не се чувствам мъртъв — прошепна. — Помня… чух те как викаш, Кат, и видях лицето ти, но не помня да съм умирал! И как е възможно да съществувам, ако съм мъртъв?

Тейт отвърна яростно:

— Ще си мъртъв, ако лежиш в онзи ковчег там. Ти си ми приятел, винаги ще бъдеш, без значение какво ядеш, мамка му. Не повярвах на онзи блед негодник, когато заяви, че може да те върне, но ти си тук и да не си посмял да се покриеш отново с пръст. Имам нужда от теб, приятелче. Без теб беше истински ад.

— Липсваше ми, amigo — каза и Хуан на едва разбираем английски. — Не можеш пак да ме изоставиш. Тейт е скучен, а Купър иска само да тренира. Трябва да останеш.

Дейв ни зяпна.

— Какво се е случило, че вампир и гул съживяват мъртвите за вас?

Стиснах и другата му ръка.

— Ела с нас и ще ти разкажем всичко. С теб всичко ще е наред, обещавам ти. Първо обаче, трябва да ми се довериш, моля те, моля те, довери ми се сега.

Той седеше, безмълвно наблюдаваше надгробната плоча и лицата около себе си. Най-накрая крива усмивка изви устните му.

— Това е възможно най-странното нещо, което ми се е случвало. Чувствам се добре. Съзнанието ми е като омотано в захарен памук, но за мъртвец се чувствам доста добре. В гробище ли се намираме?