Читать «По пътя на отмъщението. Два гроба» онлайн
Дуглас Престон
Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
По пътя на отмъщението. Два гроба
За авторите
Дъглас Престън и Линкълн Чайлд са съавтори на много превърнали се в бестселъри романи, сред които „Реликвата“, който се превърна и в хитов филм, както и „Музей на страха“, „Натюрморт с гарвани“, „Жупел“, „Книгата на мъртвите“, „Трескав сън“ и „Мечът на Гедеон“. Бестселърът на Престън „Флорентинското чудовище“ е филмиран с участието на Джордж Клуни. Престън се интересува от коне, гмуркане, ски и изследване на крайбрежието на Мейн със стара лодка. Линкълн Чайлд е бивш издател, публикувал пет самостоятелни бестселъра. Страстта му са мотоциклетите, папагалите и английската литература от деветнайсети век. Читателите могат да се абонират за „Досието на Пендъргаст“ на сайта на авторите . Всички са добре дошли и на смущаващо активната им страница във Фейсбук, в която пишат най-редовно.
* * *
Благодарности
Авторите държат да изразят искрените си благодарности на следните хора за помощта им — Джейми Рааб, Ейми Лавин, Надин Уодъл, Джон Коуч, Дъглас Марджини, Ерик Саймъноф, Клодия Рюлке и на двамата, които ни подсказаха заглавието — Джулия Дъглас и Майкъл Шарп.
* * *
Преди да поемеш по пътя на отмъщението, изкопай два гроба.
— Конфуций
Първа част
18:00
Жената с виолетовите очи вървеше бавно под дърветата на Сентръл Парк, напъхала ръце в дълбоките джобове на шлифера си. Брат й — по-голям от нея, вървеше до рамото й. Неспокойните му очи не пропускаха нищо.
— Колко е часът? — за пореден път попита тя.
— Точно шест.
Беше мека привечер в средата на ноември и залязващото слънце хвърляше шарени сенки върху ширналата се поляна. Двамата прекосиха Ист Драйв, минаха покрай статуята на Ханс Кристиан Андерсен и изкачиха едно малко възвишение. И изведнъж спряха, сякаш сполетени от една и съща мисъл. Пред тях, от другата страна на огледалната повърхност на Консерватори Уотър, бе мемориалният навес за лодки Кърбс — приличаше на детска играчка на фона на огромните, подобни на крепости сгради по Пето авеню. Приличаше всъщност на пощенска картичка — малкото езеро отразяваше кървавочервеното небе, малките модели на яхти се плъзгаха по неподвижната вода под окуражителните викове на децата. Пълната луна тъкмо изгряваше в пролома между два небостъргача.
Гърлото й изведнъж се стегна и пресъхна; чувстваше огърлицата си от пресноводни перли като примка около шията си.
— Джъдсън — каза жената. — Не съм сигурна, че мога да го направя.
Брат й стисна окуражително ръката й.
— Всичко ще е наред.
С разтуптяно сърце тя хвърли поглед към живата картина пред тях. Някакъв цигулар свиреше на парапета пред езерото. Млади влюбени седяха на една пейка край навеса, погълнати изцяло един от друг. На съседната пейка късо подстриган мъж с телосложение на културист четеше „Уолстрийт Джърнъл“. Пешеходци и бегачи минаваха на малки потоци. В сянката на самия навес някакъв бездомник се настаняваше да прекара нощта.
