Читать «Паяжината» онлайн - страница 58

Доминик поклати глава.

— Съжалявам, нямам представа. Пазеше тези неща в тайна.

Необяснимо защо, Сам бе убедена, че лъже. Трябваше да бъде предпазлива.

— Някакво предположение?

Тийнейджърът отново поклати глава.

— Не.

— Щом сте били толкова добри приятели, защо ме лъжеш? Знаеш кодовете на Саймън, а не ми ги казваш.

Ставаше все по-неспокоен.

— Не зная нищо, честна дума. Наистина бяхме приятели, но той не споделяше всичко с мен.

— За компютрите е споделял.

— Не, не всичко. Пазеше доста неща в тайна.

— И на полицията ли ще разкажеш същата история, когато те потърсят?

— Разбира се, защо не? Това е самата истина.

Сам извади снимката на мухата, която бе направила в стаята на Саймън, и му я показа.

— Имаш ли представа какво е това?

Момчето я погледна и веднага й я върна.

— Муха. Името на Саймън в Мрежата.

Сам бе озадачена.

— Защо си е измислил такова име?

— Ако някой иска да се включи в чат, без да разкрива самоличността си, се представя под псевдоним, зад който се крие, когато влиза в Мрежата. Всеки желаещ да се свърже с него изпраща съобщение на това име. То е нещо специално.

Тя започна да разбира.

— И затова Саймън е избрал название на насекомо?

Доминик кимна.

— Да, затова.

— Твоят псевдоним е Пчела, нали?

Погледът му издаде безпокойство.

— Точно така. Откъде знаете?

Сам му подаде снимката на пчелата.

— На компютъра ти е залепена същата картинка.

Остана загледан в рисунката няколко мига, преди да й я върне. Показа му мравката.

— Знаеш ли кой носи това име?

Момчето поклати глава.

— Не, нямам представа.

— Странно, защото Рики те познава. Видях го да изписва адреса ти на моя компютър. Името Рики Копсън говори ли ти нещо?

Тийнейджърът бързо смени тактиката.

— Да, познавам го, посещава клуба. Свястно момче.

— Но беше забравил, че псевдонимът му е Мравка?

— Сега си го спомних, за момент бе изхвръкнал от ума ми. Зная толкова много имена, че понякога ги забравям. Откъде го познавате?

— Аз съм леля му.

Още по-смутен от преди, Доминик кимна.

Сам бе обзета от тревога. Явно криеше нещо, но какво ли?

— Кой е Паяка?

Щом чу това име, момчето пребледня.

— Нямам представа. Не съм чувал за него.

— Така каза и за Мравката.

— Да, но наистина не зная за никакъв Паяк.

— До компютъра на Саймън имаше и такава рисунка. Хрумна ми, че би могъл да ми кажеш кой е.

Доминик енергично поклати глава и облиза устни.

— Съжалявам, както ви казах, не съм чувал.

Сам се приближи към него.

— Щом със Саймън сте били толкова близки, би трябвало да знаеш повече.

Младежът смутено преглътна.

— За някои неща беше доста потаен. Дори не подозирах, че би откраднал кола, а го направи.

Отказът му да съдейства я безпокоеше все повече.

— Явно не ти се е доверявал. Що за приятелство е било това?

Не отговори. Сам извади скицника на Саймън и му показа рисунката на първата страница.

— Можеш ли да обясниш това? Странна рисунка, а? Какъв ли замисъл се крие зад нея?

Тийнейджърът отново преглътна.

— Не знаех, никога не съм я виждал.

— Престани да ме лъжеш, Доминик. Само ми кажи какво знаеш и ще те оставя на мира.

— Не мога да ви помогна, наистина. Това е просто псевдоним от Мрежата, който Саймън знаеше. Не ми каза чий е, наричаше го Паяка.