Читать «Паяжината» онлайн - страница 54

— Ерик!

Вдигна глава и погледна натам. Бе познал гласа още преди да види кой е. Преподобният Андрюс махна с ръка и пресече улицата, придружен от чудака Едмънд Муър, който бе оператор и тонрежисьор на филма му.

— Радвам се да видя, че прословутият дух на местната общност не е напълно изчезнал. Опасно е да се ходи по тротоар, покрит със сняг.

Ерик хвърли подозрителен поглед към камерата на Едмънд Муър.

— Нали няма да снимате как рина сняг? Има далеч по-интересни неща за филма ви.

Андрюс погледна помощника си.

— Не смяташ ли, че вече заснехме предостатъчно кадри на снега в селото, Едмънд?

Той кимна вяло.

— Да, отче.

— А как някой почиства тротоарите?

— Да, хора с метли, деца, замерящи се със снежни топки, пързалки.

— Добре, добре. В такъв случай не, Ерик. Ще трябва да почакаш шанса си да станеш кинозвезда. Но би могъл да приготвиш на двама уморени пътници по едно топло питие.

Възрастният мъж не бе свършил с почистването, но тонът на викария издаде решителност и му подсказа, че няма смисъл да упорства.

— Бихме могли да поговорим за концерта на епископа.

Ерик го изгледа озадачено.

— Какъв концерт?

Преподобният Андрюс сложи ръка на рамото му.

— Не ти ли казах за това? Е, явно има за какво да си побъбрим.

Хвърли поглед към Едмънд Муър.

— Снимали ли сме хора, пиещи чай?

Муър го погледна с укор. Андрюс явно си взе бележка.

— Най-добре е да се откажем от това. — Отново съсредоточи вниманието си върху Чембърс. — Слушай, Ерик, ако имаш още работа, бих могъл аз да се заема с чая, докато свършиш. Нали все още държиш ключа на същото място?

Ерик спря и се облегна на дръжката на метлата.

— Е, явно няма да ме оставите на мира, докато не си изпросите почерпка. Да слагаме чайника.

Повика двете си кучета, които игриво тичаха нагоре-надолу по улицата, ровеха в снега и се прескачаха като кутрета.

— Монти, Ромел, тук, време е за чай.

Заедно се втурнаха към портата с радостен лай, следвани от преподобния Андрюс, стопанина им и Едмънд Муър.

Щом влязоха, Ерик покани гостите си във всекидневната, а той се отправи към кухнята да сложи чайника. Бе човек на навика и не обичаше изненадите или каквото и да е друго, което би го принудило да наруши ежедневната си рутина. Но понякога възникваха непредвидени обстоятелства. Когато водата кипна, изведнъж в кухнята нахлу студен вятър. Явно някой от двамата му гости, бог знае защо, бе отворил прозореца и топлината бе избягала от стаята. Наля чая, сложи чашите на поднос и запристъпва към всекидневната. За негова изненада, не бе отворен прозорецът, а остъклените врати на терасата в далечния край. Стрелна Муър с поглед.

— Кой ги отвори, по дяволите?

Видеооператорът съсредоточено разглеждаше изящна порцеланова фигурка, която заемаше централно място върху един от шкафовете в стаята. Дори не извърна глава към него.