Читать «Паяжината» онлайн - страница 50

Сам не бе сигурна, че думите й достигат до съзнанието му, но се надяваше да помогнат. Навярно се чувстваше неловко заради сълзите си. Мистър Викърс бе от поколение, възпитавано, че всеки емоционален изблик е проява на слабост. Баща й, който, ако бе жив, би бил малко по-възрастен от него, имаше същите разбирания и макар и Сам да знаеше, че я обича, рядко й го казваше. Това бе едно от нещата, които терзаеха майка й дори на смъртното й легло.

Имаше неща, които човек трябваше да изрича на глас не непременно заради самия себе си, а за доброто на другите. Сам бе наследила сдържаността на баща си и бе убедена, че не успява да поддържа трайна връзка именно защото не дава външен израз на чувствата си. Някога бе правила опити да се промени, но накрая се бе примирила с неизбежното и бе приела, че е част от същността й, както желанието й да се занимава с патология.

— Как е умрял?

Това бе най-тежката част.

— Бил е удушен.

— Значи е станало бързо. Искам да кажа, поне не се е мъчил, нали?

— Да, смъртта е настъпила бързо и не е страдал много — излъга Сам.

Истината бе, че няма представа колко е страдал Саймън. Това зависеше от психиката на убиеца. Може би е станало бързо, а може би не. Странно и тъжно бе, че единствената утеха на мистър Викърс сега бе надеждата, че смъртта на сина му не е била мъчителна.

— Какво ви накара да стигнете до това заключение? Казаха, че е напълно обезобразен. Затова не ни позволиха да го видим.

— Подезичната кост е счупена.

— Не е ли възможно да се е счупила при катастрофата?

Сам поклати глава.

— Не. Със сигурност е бил удушен.

Мистър Викърс отново погледна снимката на покойния си син.

— Е, какво следва сега? Предполагам, че полицията ще се заеме със случая.

Това бе неудобен въпрос и тя знаеше, че трябва да подходи тактично.

— Все още не са убедени, че съм права.

Мистър Викърс изглеждаше изненадан.

— Какво означава „не са убедени“? Казали сте им какво сте открили, нали? Нима могат да го оспорят, щом вие сте експертът?

Сам сви рамене.

— За жалост могат. Необходими са повече доказателства, за да започнат сериозно и скъпо разследване на убийство.

— Това е нелепо. Вратът му е счупен, вие сте сигурна, че е бил удушен. Какво повече искат, за бога? Щом не приемат становището ви, какъв смисъл има да се извършват медицински експертизи?

Прав бе, какъв смисъл имаше? Тя се опита да оправдае неоправдаемото.

— Разследванията за убийство поглъщат голяма част от бюджета на полицията. Държат да бъдат сигурни сто и един процента, преди да пристъпят към действие.

— Някакъв безличен полицейски началник смята, че разкриването на истината за сина ми не си струва икономическия риск. Нима животът му е нещо толкова незначително? — Тежко се отпусна на дивана. — Е, поне вече знаем със сигурност, че това, което подозирах, е вярно. — Хвърли поглед към Сам. — Благодаря ви за усилията, които положихте, доктор Райън. Искрено ви благодаря.

Отчаянието му бе почти осезаемо.

— Ще ми изпратите сметката, нали?