Читать «Паяжината» онлайн - страница 48

— Какво точно ти казаха?

— Навярно се досещаш. Че си правила втора експертиза, в резултат на която си стигнала до заключението, че Викърс е убит, доколкото разбрах, удушен. Следователно моите изводи са погрешни. Така ли е?

— Не съм казала това.

— Нима?

— Уверявам те.

— Тогава какво им каза, Сам? Обясни ми.

Ако с Тревър не ги свързваше дългогодишно приятелство, би си тръгнала. Но се почувства длъжна да се държи спокойно.

— Подезичната му кост е счупена.

Бе се надявала това да повлияе на настроението му, но не се получи.

— Както и повечето други кости, доколкото си спомням. При катастрофа се получават фрактури, в това няма нищо чудно. Мислех, че ти е пределно ясно, Сам.

Тя поклати глава.

— Не и тази кост. Поне досега не съм попадала на подезична кост, счупена при подобни обстоятелства. Предполагам, че и ти.

Колегата й сви рамене.

— Може би, но това не означава, че е невъзможно.

— Единствените случаи, при които съм наблюдавала този вид фрактура, са жертви на удушване, което означава, че е доста вероятно Саймън да не е загинал при злополуката, а да е бил убит. Определено си струва да се извърши по-подробно изследване, ако не друго.

Тревър не изглеждаше впечатлен.

— Съжалявам, Сам, но не мога да приема това.

— Забеляза ли фрактурата при първата експертиза?

— Не си спомням. Беше преди време. Оттогава съм извършил доста други аутопсии.

— В доклада ти не се споменава.

— Навярно съм я сметнал за нещо толкова незначително, че не съм си направил труда да я впиша.

Сам едва запазваше самообладание.

— О, стига, Тревър. Ако беше забелязал, че подезичната кост е счупена, не би отминал този факт.

Лицето му изведнъж помръкна. Откакто го познаваше, тя не помнеше да го е виждала така ядосан.

— Нима намекваш, че съм некомпетентен?

Нескритият му гняв я смути и дори я изплаши, но тя продължи да упорства.

— Не, Тревър, не поставям под съмнение твоята компетентност. Просто отбелязвам, че може би този път си пропуснал една подробност. Случва се на всеки.

— Дори на теб?

— Да.

Колегата й внезапно се изправи, почервенял от ярост.

— Не съм пропуснал нищо и ако мислиш, че ще бъда поредната жертва върху олтара на твоето себелюбие, жестоко се лъжеш!

За миг Сам бе изумена.

— Тревър, така няма да стигнем до никъде, нека поговорим и се опитаме да изградим общо становище.

Той извади от джоба си банкнота от пет лири и сърдито я хвърли на масата.

— Задръж рестото.

Гласът му затрепери от гняв. Обърна се и с тежки стъпки се отправи към изхода. Сам бе полагала отчаяно усилие да запази спокойствие и сега се отпусна изтощена на стола си. Избегна погледите на другите клиенти, които внезапно бяха извърнали глави към нейната маса.

Срещата с Тревър съвсем не бе преминала според плана й. Вместо да го привлече на своя страна, го бе накарала напълно да се отчужди от нея. В интерес на истината, Сам се съмняваше, че ако бе подходила по друг начин, резултатът би бил различен. Все още бе сърдита на Том Адамс, че се е свързал с колегата й и го е предупредил за тази среща особено след като го бе помолила да не му се обажда. Навярно Тревър бе умувал цяла нощ. След като си бе тръгнал от ресторанта, тя бе побързала да плати сметката и бе оставила петте му лири като щедър бакшиш. Поне сервитьорката бе останала предоволна от развръзката.