Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 263

— Тук се появява Серьожа Семенихин — каза Костя и седна в креслото до Серьожа. — Серьожа, слушаш ли ме?

— Да, Константин Дмитриевич — тихо отвърна той.

— Нашият Серьожа е единственият, който разполага с ключа към компютърната програма, даваща на колегията на Съда достъп до фондовете — каза Костя. — Смятам да доведа тази информация до знанието на нашия общ познат Александър Александрович Рогозин.

Въздъхнах.

— Не мисля, че той вече има нужда от нея — казах аз. — Александър Александрович загина геройски в боевете за Бейби. Той беше последната жертва на Нина Шимова.

На лицето на Семенихин се появи слаба усмивка, а Костя се намръщи.

— При всички положения те ще го търсят — каза той. — Хванали са телефонното съобщение, а там се говори за ключа с открит текст.

— Какво ни дава това? — попитах аз.

Серьожа се изкашля и произнесе:

— Възможност за внедряване.

— И вие му вярвате? — учудено попитах аз. — Той току-що ни предаде.

Серьожа се изкашля сухо и не каза нищо.

— Нямаме избор — каза Костя.

— Александър Борисович — жално произнесе Серьожа. — Не съм ви предавал. Може да се каже, че се опитах да установя контакт. Искахме да се свържем с колегията…

— Стига — каза му Костя. — Какво мислиш, Саша?

— Ще ни бъде трудно да замажем този скандал — казах аз.

— Няма нужда — каза Костя. — Ще го уволним за сериозно нарушаване на дисциплината. Те знаят, че ключът е у него.

Въздъхнах.

— Какво ще постигнем с това, Костя?

— Ще разкрием „Народна съвест“ — каза Костя.

Поклатих глава.

— А генералният, ще знае ли за това?

— Ще узнае, когато събитията придобият нужния характер — каза Костя. — А това ще стане едва тогава, когато списъкът на колегията е в ръцете ни.

— Страхуваш се — удивих се аз, — че той самият…

— Просто се боя от изтичане на информация — каза Костя.

Погледнах Серьожа.

— Е? — попитах аз. — Готов ли си за това?

Той кимна.

— Вече говорихме — поясни Костя.

Усмихнах се и поклатих глава.

— Това е лудост — казах аз. — Трима от прокуратурата срещу „Народна съвест“. Нещо в стила на самия Бейби. Чувствам, че тепърва ще съжалявам за избора си, но съм с вас.

След това Серьожа Семенихин извади нова дъвка, пъхна я в устата си със заучено движение и започна да дъвче. Животът поемаше нормалния си ход.

Още същия ден написах рапорт до Меркулов, в който излагах служебното престъпление на Семенихин и предлагах той да бъде уволнен без много шум, като несправил се с работата стажант. Лариса се разплака, когато научи, и даже Семьон Семьонович идва да се изкаже в защита на младото поколение. Но вече беше късно, Серьожа бе уволнен „по собствено желание“, защото Константин Дмитриевич не пожела да съсипва живота на младежа. Впоследствие научихме, че е изискал тялото на убитата Нина Шимова и я е погребал в Краснодар. Същият този съучастник на Шимова, който беше пострадал при залавянето й, не бе привлечен към отговорност и именно той помогнал на Серьожа със средства за това начинание. Цялото наследство на Нина Шимова — апартаментът, банковите сметки — след изтичането на съответния срок преминаха към държавата. Една седмица след като Шимова бе погребана в Краснодар, за което ми съобщи майор Демьонок, получихме от Серьожа кодирано съобщение, че неизвестни лица се опитват да установят контакт с него. Операцията започна.