Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 262

Тя леко се усмихна и попита:

— Вероятно и някакво мезе?

— Няма нужда от мезе — каза той с въздишка.

Тя излезе. Седнах в креслото, протегнах крака и казах:

— Моля за извинение висшето началство, но аз не се включвам във всеобщата скръб. Да, жал ми е за тази жена, да, трогнат съм от непоколебимата й вярност, но върху нея има толкова кръв!

Сетих се за окървавеното й тяло и спрях.

— Да, това е ужасно — кимна Меркулов. — Какво ще правим със Серьожа?

— А какви са вариантите? — попитах аз.

— Вариант първи — каза Меркулов. — Да го уволним. Вариант втори — да го привлечем към отговорност за разгласяване на служебна тайна. И накрая, вариант трети: да оставим всичко както си е.

— Как така да оставим всичко както си е? — възпротивих се аз. — Добре, не съм кръвожаден и не смятам да го вкарваме в затвора, но той ни предаде! Той е съучастник в убийството на Чекалин и Тверитин, не е ли така?

— Правилно — кимна Меркулов. — И съучастие в убийство. Той е явен помагач! Четвърти вариант. Какво предлагаш?

Серьожа изхълца.

— Аз съм за уволнение — измърморих, без да го поглеждам.

Меркулов кимна. Той мислеше за нещо друго.

— Кажи ми, Саша, а ти какво би направил, ако са убили любимия ти човек, а и децата отгоре на всичко, а след това набързо са закрили делото, без особено да се престарават в разследването? Ако цялата система те беше прегазила така, че да ти изпращят кокалите, какво би правил после, за да запазиш у себе си поне някакво достойнство? Би ли могъл да останеш човек при това всеобщо свинство и равнодушие?

Гласът на Костя вече почти трепереше и съвсем навреме влезе Галина Викторовна с книжна кесия. Ние мълчаливо я изчакахме да излезе и Костя извади бутилката, отвори я и напълни чашите.

— Добре — казах аз. — Тя е чудесна. Но тази чудесна жена се опитваме да хванем почти половин година, Костя. И при цялото ми уважение не мога да забравя, че и занапред ще трябва да ловя убийци, колкото и благородни и прекрасни да са целите им.

— Достатъчно — каза Костя. — Нека да я почетем.

Той побутна чашата към Серьожа, който послушно я взе. Изобщо не предполагах, че пие нещо друго, освен пепси-кола.

— Нека да почетем по мъжки — каза Костя — една удивителна жена.

Искаше ми се да кажа, че съм напълно съгласен с всички тях, че съдбата на Нина Ратникова ме трогва и на мен самия също ми се плаче за това, че съм се оказал участник в убийството й, но вместо това взех чашата с водка и я изпих. Водката беше хубава.

— Да оставим това — мъдро каза Костя. — За Бейби тепърва ще тръгнат легенди и на всички нас ни предстои да участваме в тях. Но още не сме решили някои проблеми.

— Какви проблеми? — попитах аз.

Водката тръгна добре и вече си мислех дали отново да не викнем Галина Викторовна.

— Остава „Съдът на Народната съвест“ — напомни Костя. — Задушевна компания от народни радетели с маса социални атракциони в петилетните си планове.

— Стига, Костя — казах аз. — Знаеш по-добре и от мен, че този план е задействан ако не с одобрението на Политбюро, то във всеки случай на висшето ръководство. — Нека да е тъй — казах. — Но какво можем да направим?