Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 23

— Що за кадри ни пращате? — запитах аз с дълбока обида в гласа. — Според вас аз да не се занимавам с кражби на велосипеди?

— Знам аз с какво се занимаваш — измърмори тя. — Дроздов пристигна ли при тебе или не?

— Как иначе, представи ми се съгласно устава. Отдавна ли е при вас?

— Вече половин година. Бива си го момчето, само се прави на тапа. Казва, че имиджът му е такъв. Разбираш ли, Саша, Слава Грязнов взе, че обяви политическа стачка.

— Какво?! — ахнах аз.

— Точно така. Обади се вчера сутринта и обяви стачка. Май у тях е избила канализацията. Псува здраво, даже пред мен, дето съм жена, не се стеснява…

— Кефа си гледате там в криминалната — раздразнено отбелязах аз. — Днес обаче отивам на изслушвания в парламента и там ще разкажа всичко за вас.

— Не отиваш ти, ами Константин Дмитриевич — поправи ме Романова. — А колкото до ругатните, чуй какво ще ти разкаже Дроздов. Преди да попадне при мен, е бил квартален. Попитай го. Затова и го пратих при тебе.

Поговорихме си още. Александра Иванова ми разказа милиционерски виц, който, макар и да принадлежеше на отминала епоха, я разсмиваше до сълзи, а аз отговорих с чукотския цикъл. Чувстваше се, че в Московската криминална милиция всичко е спокойно, въпреки ръста на престъпността.

В дванайсет и половина двамата с Костя се качихме в служебната му черна волга (както казваха по-рано, волга с партиен цвят), и тръгнахме към Белия дом. Страхувах се, че чиновничеството някога ще започне да овладява Меркулов, и затова всеки път го поглеждах с подозрение — не е ли започнало? Той се смееше на подозренията ми, но в държането му към помощниците и секретарите вече се появяваха нотки на капризен господар и аз не можех да не го забележа. Не се радвах на високия му пост, защото разбирах, че в негово лице прокуратурата загуби опитен и талантлив следовател, без при това да получи ценен началник. Когато разказваше за аудиенциите си в горните етажи на властта, това се забелязваше особено добре.

— Само не започвай отново — предупреди ме той, почувствал разобличителното ми настроение. — Трябва да се подготвя за изказването си. Разбираш ли, парламентът винаги е играел ролята на социален театър. Нужна е демонстрацията на дейност, а не самата дейност. Трябват им два-три афоризма и колонка цифри за антураж.

— Цинизъм — казах аз. — Ето още една от чертите на закоренелия чиновник.

— В града се извършват куп престъпления — каза Меркулов, гледайки през прозореца московските улици. — Криминални престъпници проникват в търговията и банковото дело, а за какво ще говорим на изслушванията?

— Знам, знам — казах аз. — За списъците за жилище, за ниската заплата и за недостигащото материално обезпечение. Между другото това също е истина. У Грязнов е избила канализацията и той вече втори ден, вместо да лови бандитите, изгребва лайна.

Меркулов ме погледна насмешливо, въздъхна и каза:

— Надявам се, не мислиш само за това.

— Мисля си само защо ме взе със себе си — забелязах аз.

Меркулов мълчеше и продължаваше да гледа улиците като някакъв турист от далечната чужбина. Горе на високия си пост той бе ограден от всички нас със стена от секретари, помощници и референти. Но понякога и той имаше проблеми, които бе немислимо да реши в обкръжението на заместниците си.