Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 22

— Влезте! — викна той ставайки и признавайки по този начин моето старшинство.

Аз доволно се облегнах назад на стола. Лаврик беше нелош съсед, по-голямата част от работното си време прекарваше в различни ведомства, в кабинетите на стопанските ръководители в различни градове на страната, така че на моменти го смятах за периодичен гост на прокуратурата.

Влезе непознат човек с униформа на старши лейтенант и смутено изопнато лице.

— Добър ден, другарю Турецки — каза той на Лаврик. — Идвам при вас. Ето…

Той сложи на масата папката, която носеше, и Лаврик се изкикоти.

— Не при мен, драги.

— Извинете — смънка старши лейтенантът, взе си папката и се обърна към мен: — Добър ден, другарю Турецки. Идвам при вас.

Даже интонацията му беше същата като първия път. Появата му ме озадачи, тъй като не очаквах никого като него.

— Какво е това? — попитах, отваряйки папката.

— Материалите от експертизата по делото за убийството на гражданина Маркарян на Шмитовски проезд — рапортува старши лейтенантът.

— Най-накрая — измърморих аз, защото от последното убийство бе минало немалко време. — Значи вас, старши лейтенант, ви праща Грязнов, така ли?

— Съвсем не — каза старши лейтенантът. — Командирован съм при вас от Втори отдел на Московската криминална милиция за съвместна работа. Старши лейтенант Дроздов.

Той се изпъна и отдаде чест. Такива карикатурни милиционери бях виждал само по филмите. Той покоряваше с простотата на нравите и знанието на устава.

— И откъде те изкопаха, скицо? — ласкаво попитах аз.

Той не разбра ласката ми и попита:

— В какъв смисъл?

— Откъде се взе, Дроздов? Аз, слава Богу, познавам Втори отдел и нито веднъж не съм видял такъв забавен старши лейтенант.

— Новата вълна — обади се Лаврик. — Според плана за засилване на органите на московската милиция оскубаха всички районни отдели в областта. Вие, човече мили, откъде сте? Чехов, Подолск или може би Дмитров?

Не може да се каже, че човекът изобщо не реагира на веселата ни грубост. Той мигаше. Мигаше, гледайки Лаврик, който даже не вдигна глава, после мигаше, гледайки мен. Накрая разбра какво искаме от него и отвърна:

— От Свердловска област съм дошъл. От Екатеринбург.

— Охо! — хорово произнесохме с Лаврик.

На Лаврик естествено му беше весело, но на мен никак, тъй като този уникум от Свердловска област трябваше да работи по делото за „стрелците“. Помолих го да отиде да пие една газирана вода на втория етаж (той веднага тръгна!), а аз самият, игнорирайки веселия смях на Лаврик, започнах да звъня на полковник Романова, легендарната Шура Романова, началничката на криминалната милиция.

Тя вдигна след третия сигнал.

— Романова.

— Александра Ивановна — започнах аз, — най-сърдечни поздрави от прокуратурата.

— Турецки, ти ли си бе? — попита тя. — Казвай направо, какво има?