Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 2

— Добре, пак ще поговорим — казах аз. — А сега ме интересуват веществените доказателства по убийството на Горелов.

— Аха! — Той вдигна пръст. — Поне на някого му потрябвах днес по работа. Да, имам някои забавни факти за вас.

— Куршумът? — попитах аз.

— Както се предполагаше, това е от пистолет чуждестранен образец, при това не най-новия модел. Няма да се учудя, ако в крайна сметка се окаже, че е бил използван трофей от Отечествената война.

— Парабелум ли? — попитах.

— Валтер.

— Хлапетата се ровят в компютрите си, търсят файлове на подобни случаи. Те са вече много, подобните случаи, знаете ли?

— На това му викат прецеденти — каза Мойсеев. — Тези ваши хлапета са голяма работа. Нека да потърсят и следи от моя валтер.

— Не съм убеден, че това е възможно. Едва ли по време на войната са водели идентификация на оръжието по всички параметри.

— Има един нюанс — многозначително отбеляза Мойсеев. — Изглежда, че този пистолет много дълго е лежал на склад, грижливо съхраняван.

— Да не би да има следи от смазка по повърхността на куршума? — попитах ехидно.

— Когато го откриете, ще чакам бутилка коняк за компенсация на вашата недоверчивост — каза Мойсеев. — Впрочем това компютърът няма да ви го определи.

— Знам едно — казах аз. — Това не е наганът, с който убиха Кручер, и не е и онзи маузер, с който очистиха Клементиев заедно с телохранителите му. Няма никакви основания всичко да се хвърля в един кюп.

— А кой го прави? — поинтересува се Мойсеев.

— Меркулов — отвърнах. — Той е убеден, че тук действа един отбор.

— Виж ти. А аз си мислех, че догадката е моя.

— Няма начин — усмихнах се. — И аз размишлявах в тази насока, но когато получих аналогично указание от ръководен кадър, веднага станах противник на тази версия. Инстинкт, знаете ли.

— Не знам какво ви смущава тук, Саша — каза Мойсеев. — Обрисува се много стройна картина. Обърнахте ли внимание кого убиват с това залежало оръжие?

— Даже да не го бях направил, щяха да ми подскажат — забелязах аз.

— Виждам, че сте недоволен от нещо?

— Можех ли някога да предположа, че работата под началството на Костя Меркулов ще се превърне в каторга за мен? — въздъхнах аз.

— Преувеличавате — измърмори Мойсеев.

— Съвсем не. Вече лично чух речите му за израждането на правоохранителните органи. Той прокарва идиотската идея за следващото поколение, разбирате ли? Ще дойдат хлапаци като Серьожа Семенихин и ще ни изхвърлят от кораба на законността.

Мойсеев ехидно се разсмя. Спомних си, че и аз току-що бях казал нещо подобно, и затова този смях не ме удиви. Точно в този момент в стаята се появи лично гореупоменатият Серьожа Семенихин и това приличаше на мистика. Серьожа ни огледа като мебели на изложба, извърши няколко дъвкателни движения и произнесе надменно:

— Намерихме ютията ви, Александър Борисович.

— Не разбирам — казах. — Да не би да се въргаляше в коридора на прокуратурата?

— Открихме произхода й — отзова се Серьожа по-снизходително. — Лара се вмъкна във файл на КГБ. Тези пистолети са били на специално съхранение в складовете на КГБ.

Скочих. Семьон Семьонович ме погледна победоносно.