Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 18

— Какво пишат? — попита тя, като се приближи към Феликс и се надвеси над него.

— Абе пак са убили някого. Сядай, момиче.

Нина седна и никой от минувачите не би ги заподозрял в нещо нередно. Внучка се среща с дядо си.

— Онази курва те е видяла — каза Феликс. — Пее за теб на висок глас. Здрав бандюга, казва, с автомат — два пълнителя е изстрелял. Изплашила се е до смърт.

— Мога да я разбера — каза Нина. — Но всичко стана много бързо, беше невъзможно да се забележи нещо.

— Назрява малка суматоха сред престъпните маси — доволно добави Феликс. — По този начин започва операцията „Народна воля“. Знаеш ли кой я е разработвал?

— Знам — каза Нина. — Ти.

Старецът радостно се изкиска.

— Аз! А сега даже не можеш да си представиш какви сили се включват.

— Какви сили? — настръхна Нина.

— Държавни — прошепна Феликс. — Сериозните хора се отнасят към нашите идеи с голям интерес.

— А не се ли страхуваш, че същите тези държавни хора ще започнат да те използват за собствените си цели?

— Щях да съм пълен идиот, ако не го отчитах в плановете си — каза Феликс. — Въпросът е кой кого използва повече?

— Значи инициативата ти все пак е срещнала подкрепа? — замислено попита Нина.

— Не си прави кой знае какви илюзии — каза Феликс. — И инициативата не беше само моя, и основната идея не е точно тази, която се предполагаше в началото. Но това вече е работа, вече е подкрепа, и в това намирам голяма утеха.

— Някой от новите ти началници знае ли за мен? — неочаквано запита Нина.

— Знаят, разбира се — изкиска се Феликс. — Ти си знаменитият убиец Бейби!

— Защо Бейби?

— Защото си жена!

— Да не би „бейби“ да значи жена? — насмешливо попита Нина.

— Не, разбира се — каза Феликс. — Но моят учител полковник Синюхин, лека му пръст, винаги ни учеше да даваме на агентите прякори с маскировъчен характер. Аз например в една работа имах прякор Брадата, въпреки че никога не съм имал брада. Всъщност исках да те нарека Куция, но това вече си е изхвърляне. А двете „б“ в името ти все пак намекват за истинското ти лице. Но това никой не трябва да го знае. Впрочем и аз не познавам другите агенти. Това е азбуката на конспирацията.

— Защо ме повика? — попита Нина, за пръв път изпитвайки известна неприязън към този човек, който дълго време бе единственият й приятел.