Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 17

А след три дни отново се обади нощният благодетел и предложи да се срещнат в „Новоросийск“. Той се оказа небиещ на очи дядка, пенсиониран кагебист, който още имаше многобройни връзки в органите и градеше утопични планове за борба с престъпността.

Самият той едва не беше изхвърлен позорно от комитета заради някакви отдавнашни истории, но бе обладан от мечтата за създаването на някакъв таен наказателен орган, който според него трябваше да изразява интересите на широките народни маси. Впрочем за масите Феликс Захарович Даниленко говореше само в тези редки мигове, когато се срещаха в някое непретенциозно заведение, където сервираха качествено вино — той презираше некачественото — и след третата чаша започваше неговият монолог за бъдещото общочовешко щастие. Докато тези срещи станат възможни, Нина измина нелек път, започнал от онази паметна беседа в „Новоросийск“, където се срещнаха за пръв път.

— Разбирате ли, душичке — говореше старецът, пъшкайки и сумтейки, — нашата професия е много специфична. Аз, знаете ли, никога не съм имал нищо общо с дисидентите, занимавах се с продавачите на валута и контрабандистите и как взе, та се случи така, че именно моите клиенти дойдоха на власт!

— Искахте да го убия? — попита Нина.

Той кимна.

— Разбира се, че исках. Това беше много важно както за вас, така и за мен. Беше една съвместна операция. Сега може да се каже, че резултатът е един на нула за нас.

— Откъде имахте тази информация? — попита Нина.

— От компетентните органи — изкиска се старецът.

— Ако това е било известно на органите, защо не са го прибрали? Той е убиец и маниак!

— Тук мога да ви изненадам — замислено произнесе старчето. — Не всеки убиец непременно е враг на обществото. Някои от тях са доста полезни. Вие например.

— Аз не съм убиец — решително заяви Нина. — Ако искате, аз съм отмъстител.

— Та така — продължи Феликс, без да обръща внимание на репликата й. — Съществуват убийци, необходими на обществото. Покойният господин Щърбав понякога изпълняваше задачи на органите — и затова много неща му се прощаваха.

— Да не искате да кажете — изплашено попита Нина, — че мъжът ми и децата ми са били унищожени по задача на органите?

— Когато окончателно изясня този въпрос — обеща Феликс, — ще ви докладвам.

Той така и не го изясни окончателно. Във всеки случай именно благодарение на него Нина състави списък на хората, които поне по някакъв начин участваха в онова страшно убийство. Този списък далеч не беше пълен, Феликс сам признаваше, че в него преобладават криминални престъпници и дребни гешефтари. По-голямата част от тях бяха напуснали Краснодар и за преследването им бяха необходими и средства, и информация от компетентни източници. Феликс й предложи тази помощ, даже й осигури жилище в Москва и оръжие. Жилището й свърши работа, но от оръжието се отказа. За отмъщението й беше останал пистолетът на мъжа й и тя смяташе, че като стреля с него, стреля заедно със съпруга си. Но помощта на Феликс не беше безкористна. Започвайки премахването на враговете си, Нина от време на време беше длъжна да участва и в операциите на Феликс. Той си имаше собствен списък с врагове, които също трябваше да бъдат унищожени. Нина Ратникова трябваше да стане професионален убиец. И тя се зае с това с лекота, която изненада и нея самата. Ужасът, преживян от нея в деня, когато бе избито семейството й, действително промени нещо в мирогледа й. Онези, които убиваше, за нея не бяха хора. И тя вървеше по адресите и стреляше, считайки това за нещо сродно с работата на чистачка.