Читать «Кралят» онлайн - страница 196

Решетката се вдигна и се чу изщракването на механизма, която я заключи.

После двете тежки дъбови крила се разтвориха.

Бавно.

По бойниците на укрепената порта нямаше никой. Нямаше никой и по зидовете на редута. Никой и на парапетите на главната кула.

Сред гелтите нетърпението се превърна в тревога.

Подметките им стържеха по каменните плочи. Щитовете се удряха едни в други. Копията се размърдаха, докато портите на редута се разтвориха докрай и зад тях се показа тъмен свод.

ГюлРа разбра, че трябва да предприеме нещо.

Вдигна меча си и нададе силен боен вик.

Неговите гелти се втурнаха в нападение — в същия миг, когато последните ониксови гвардейци внезапно изскочиха от редута, препускайки на коне.

* * *

Нападнаха.

Зад Лорн имаше едва трийсетина воини — всичките ранени, с разкъсани ризници, всичките изтощени от умора и болка, всичките обречени. Но въпреки това те нападнаха с вдигнати мечове, бойните им знамена плющяха на вятъра, копитата на конете им чаткаха по моста като глух тътен, от който камъните потрепериха, а заедно с тях и коремите на гелтите.

— ОНИКС! — изкрещя Лорн.

— ОНИКС! — подеха след него Черните гвардейци в един глас.

Стигнаха до гелтите и покосиха няколко редици воини. Носейки се в бърз галоп, те се врязаха в ордата като желязно острие на копие в хълбок — острие, чийто връх беше Лорн. С едната си ръка той вееше бойно знаме, а с другата, хванал здраво тежкият сканд, удряше надясно и наляво, разсичаше рамене, под меча му летяха глави. Устремът на атаката скоро замря, спрян от масата на телата и щитовете. Неколцина ониксови гвардейци паднаха. Сега бяха в центъра на битката и вече бяха само двайсет и петима, но продължаваха да се сражават с бляскавата, отчаяна смелост на хора, които вече са изгубили всичко. Яхнал коня си, Лорн използваше дръжката на знамето като копие и то прониза няколко войници, но накрая се счупи в нечии гърди. Скандът му убиваше и убиваше, и рисуваше във въздуха кървави спирали. Пронизан от стрели на няколко места, конят му се строполи, цвилейки. Лорн бе ранен в крака и в бузата, но Нае го спаси, като му даде възможност да се изправи. От двайсет и петимата ониксови гвардейци бяха останали двайсет — кръг от стомана и кръв сред ревящата орда. Лорн обезоръжи един воин и му разби главата със собствения му боздуган. Следващия изкорми с един удар на меча. Разцепи главата на друг. Двайсетимата вече бяха петнайсет. Лорн изкрещя да го последват и отвори кървава пътека към руините на Пожертваната. Дванайсет стигнаха до нея, следвайки го, но двама загинаха в развалините. Десет. Вече бяха само десет, сред тях Нае и Логан, които се биеха близо до него. Някогашният наемник имаше много рани и кръвта му изтичаше, но неговите остриета близнаци сечаха наляво и надясно. После останаха седмина и се изтеглиха на върха на развалините, защитавани от няколко парчета оцелели стени, а гелтите около тях бяха като бушуващо море. Към тях летяха стрели. Една уцели Нае и тя падна. Останаха само петима. Тълпата на гелтите се разлюля, когато ГюлРа отстрани всички, които му пречеха да мине напред. Лорн видя идващия удар едва в последния момент. Парира го, но силата му го отпрати към една стена. Лорн изгуби свяст и следващият удар щеше да го убие, ако Логан не се бе препречил. С едното острие Логан отби меча на ГюлРа, а с другото го прониза в хълбока. Но военният вожд сякаш не усещаше нищо и отвърна, като заби меча си до дръжката в корема на бившия наемник. Логан изхриптя, от устата му бликна струя кръв и той се строполи мъртъв, когато ГюлРа издърпа меча си, преди да се обърне към Лорн.