Читать «Черно море» онлайн - страница 6

Сарков дръпна назад дроселите на лявобордовите двигатели, но не постигна голям резултат. Докато се спускаше, турбуленцията се усилваше. Той извика в микрофона на екипажа да напуска самолета, но нямаше представа дали някой може да го чуе. Когато стигна до отметката хиляда метра, кабината се напълни с черен дим. На петстотин метра височина Сарков започна да усеща горещината от пламъците зад пилотската кабина.

От челото му капеше пот — не от горещината, а от стреса да контролира големия самолет при бързото му спускане. Не му минаваше мисълта да напусне машината. Не и при тази стена от пламъци, която трябваше да прекоси отзад, и необходимостта да остави Медев.

Единствената му мисъл беше да спусне самолета с усилие на волята, защото се страхуваше, че ще изгуби контрол над вертикалния стабилизатор и елероните, когато пламъците се докопат до тях. Той натисна още щурвала, опитвайки се да слезе под бурята и да намери място за приземяване.

На сто метра височина включи светлините за кацане, но силният дъжд закриваше всичко долу. Над земя ли се намираха? Стори му се, че зърна черна плоска равнина.

Пламъците нахлуха в кабината и подпалиха летателните планове, които се полюшваха от един планшет. Сарков си пое дълбоко дъх и намали още мощността на трите останали двигателя, оставяйки самолета да се спусне още надолу.

Отдалеч бомбардировачът приличаше на ярка комета. От средната му част изригваха яростни пламъци. Огнената топка се спусна в черната влажна нощ. После се гмурна в морето и изчезна, сякаш самолетът никога не беше съществувал.

Част I

Мъглявини в дълбините

1

Юли 2017, Черно море

Мъждукащо сияние осветяваше южния хоризонт подобно блед емайл. Макар Истанбул да беше на повече от осемдесет километра, електрическият блясък, произведен от неговите повече от четиринайсет милиона жители, осветяваше нощното небе като море от китайски фенери. Един очукан черен товарен кораб пореше неспокойното море на път за светлините. Беше потънал до ватерлинията във водата и от време на време някоя голяма вълна заливаше палубата му.

На широкия мостик кормчията натискаше щурвала към левия борд, борейки се със силния вятър.

— Скорост?

Въпроса зададе брадат мъж, наведен над масата за карти. Сивите му очи бяха изцъклени и кървясали, а говорът — леко завален. Дрехите му, покрити с петна от пот, подсказваха приоритети, различни от хигиената. Напълно според очакванията на екипажа два дни след като излязоха от пристанището капитанът вече беше отворил трета бутилка водка.

— Осем възела, капитане — отговори щурманът.

Капитанът изръмжа и започна да пресмята колко време ще им отнеме да минат през Босфора.

Вратата към крилото на мостика се отвори и през нея влезе въоръжен мъж в кафява бойна униформа.