Читать «Черното слънце» онлайн - страница 24

— Тогава ми разкажи за Касий — настоя Търнбул. — Кажи ми какво знаеш за него.

Том пое дълбоко дъх и опита да се успокои.

— Всеки в занаята познаваше Касий. По-скоро беше чувал за него, защото доколкото ми е известно, никой не го беше виждал. А онези, които го бяха виждали, не бяха живи.

— Той беше безмилостен убиец — обади се Арчи. — Неговите хора имаха пръст във всяко престъпление в света на нелегалната търговия с произведения на изкуството. Кражби, фалшификации, обири на гробове, контрабанда. И ако не му играеш по свирката… Чувал съм, че веднъж извадил очите на един човек с писалка, защото не удостоверил автентичността на фалшива картина на Пизанело, която се опитвал да продаде.

— Никой не предполагаше, че Касий е чичо… Искам да кажа Ренуик.

— Говорил ли си оттогава с него?

Том се изсмя.

— Последния път, когато го видях, той се опита да ме застреля, но аз му отрязах ръката с вратата на един трезор. Оттогава не си говорим.

— Да, прочетох в досието на ФБР какво се е случило в Париж — каза Търнбул и Том го погледна изненадано. — Ако искаш, вярвай, но от време на време обменяме информация с нашите американски колеги — с кисела гримаса обясни той. — Особено сега, когато Ренуик е на първото място в списъка ни на издирвани престъпници.

— И какво пише в досието?

— Пише, че макар да си известен крадец, си съдействал на специален агент Дженифър Браун да намери пет безценни златни монети, откраднати от Форт Нокс. И по време на разследването си помогнал за разобличаването на Ренуик като Касий и за залавянето на корумпиран агент на ФБР. Успял си да договориш хитра сделка да изчистят криминалното ти досие. И твърдиш, че си станал порядъчен.

— А Ренуик? Какво пише за него?

— Не много повече от онова, което току-що ми разказа. Там е проблемът. Чухме разни слухове, но нищо повече. Престъпният му синдикат се е разпаднал. Ренуик е загубил всичко и се крие.

— От вас?

— От нас, от Интерпол, от янките. Обичайните заподозрени. Но ние не сме единствените.

— Какво искаш да кажеш?

— Засякохме съобщения от група хора, които, изглежда, търсят Ренуик.

— Имаш предвид шифрованите съобщения в „Трибюн“?

— Знаеш за тях? — Изненадата на Търнбул беше очевидна.

— Разбрахме го едва вчера. Имаш ли представа кой ги изпраща?

— Не. Знаем само, че започнаха да се появяват преди около година.

— Който и да го търси, не ме интересува — заяви Кърк. — Открият ли го, ще ни направят услуга. Желая им успех.

— Ще рискувам да се изразя с клише, но няма нищо по-опасно от хванато в капан животно. Това може да го накара да извърши безумни, отчаяни действия, за да избяга. Ето защо сме обезпокоени, че Ренуик е забелязан с Хехт. Кристално острие е фанатична секта, прибягваща до насилие, решена на всяка цена да възстанови Третия райх. Каквото и да замислят заедно, новината не може да е добра. За никого.

— Какво очакваш да направя?

— Искаме да ни помогнеш. Ти познаваш Ренуик по-добре от всеки друг, познаваш и характера, методите му и света, в който той действа. Трябва да разберем върху какво работят двамата с Хехт, преди да е станало късно. Предлагам да започнеш с убийствата в болницата.