Читать «Черното слънце» онлайн - страница 15
Джеймс Твайнинг
— Но Белак не е ли бил евреин?
— Точно така. Благодарният Химлер окачва портрета в кабинета си на улица „Принц Албрехт“ в Берлин. Когато разбира истината, заповядва да разстрелят офицера от СС и да арестуват Белак и да го изпратят в Аушвиц. След това наредил да издирят всичките му картини и да ги унищожат.
— Някои очевидно са оцелели — отбеляза Том — Тази е била открадната преди няколко дни от една синагога.
— Защо ще я свиват? Рамката изглежда доста по-скъпа от картината.
— Не знам. Може би защото Белак е бил евреин.
— Какво искаш да кажеш?
— Бях в синагогата. — Кърк сам се изненада от гнева в гласа си. — Цялата беше изподраскана с графити. Свастики и други нацистки символи. Рисунките на децата от местния лагер на смъртта бяха накъсани на парчета.
— Хм. — Арчи хвърли фаса си в канала. — А картината?
— Изрязана от рамката и открадната.
— Но какво ще правят с някаква тъпа картина от синагога?
— И аз това се питам.
— Освен…
— Какво?
Над главите им премина влак на път за Лондонския мост и Арчи изчака тракането да утихне.
— Освен да е било заради картината и тия хитрушковци да са опитали да замаскират най-нормален обир като расистко изстъпление.
— И аз мисля така. — Том се усмихна, доволен, че инстинктивната реакция на Арчи е същата като неговата. — Разпитах тук-там и познай какво научих? От година и нещо са откраднати шест картини на Белак от различни частни домове и колекции.
— Шест? Нямах представа, че са оцелели толкова много.
— Е, не са с такова качество, че да си направиш труда да ги включиш в каталог. До ден-днешен обаче никой не е успял да открие извършителите. Полицията разследва случаите, но застрахователните компании не участват, защото картините не струват нищо. Разбрах всичко това само защото знам кого да питам.
— И какво излиза? Че някой полага огромни усилия да открадне няколко картини без никаква стойност. Въпросът е защо. Том? Чуваш ли какво ти говоря? — Арчи го погледна озадачено.
— Не се обръщай — прошепна Кърк. — Мисля, че ни следят.
7.
— Слушайте внимателно. — Специален агент Пол Виджиано се мъчеше да надвика диспечерите и звъна на телефоните. Стегнатото му мускулесто тяло беше облечено в синьо непромокаемо яке с големи жълти букви „ФБР“ на гърба. — Започнем ли, искам всичко да е по ноти. Никакви издънки.
От израженията на тримата, които седяха на масата в кухнята на хижата — беше ги повикал предишната вечер като полеви щаб, — видя, че разбират какво има предвид.
— Какви са последните новини от фермата? — продължи той и приглади разрешената си от вятъра коса.
Отговори Бейли. Беше с подобно синьо яке и тъпи червени ръкавици без пръсти.
— Няма движение. Нищо. Дори обаждания по телефона. Сутринта дори генераторът спря да работи. Никой не излезе да го провери.
— А кучетата? — попита Силвио Васкес, водачът на четиринадесетчленния екип на ФБР за спасяване на заложници, зачислен под командването на Виджиано за разследването.
— Какво? — троснато попита Виджиано. — Какво общо има това със случая?
