Читать «Монетата» онлайн - страница 5

Върна се по тебеширените кръгчета до килима на пода между писалището и прозореца. Цветното стъкло блещукаше на бледата лунна светлина. Застана с гръб към прозореца, хвана единия край на килима и го дръпна. Дървото отдолу беше малко по-тъмно — бе стояло скрито от лъчите на слънцето.

Коленичи, сложи ръце на пода и бавно ги плъзна по сухия паркет. След около метър пръстите му усетиха малка грапавина. Той прокара ръце по нея и стигна до краищата й. Нагласи кокалчетата си, наведе се и натисна с цялата си тежест. Квадратният шестдесетсантиметров плот тихо изщрака и изскочи два-три сантиметра над пода. В другия край имаше панта. Кърк вдигна плота и видя лъскав сейф.

Производството и застраховането си бяха сътрудничили, за да направят сейфа обезопасен. Производителите редовно предаваха продуктите си за независима проверка в лаборатория „Ъндъррайтърс“, която на свой ред издаваше на сейфа специален сертификат за сигурност, позволяващ на застрахователите да определят точно съответната застрахователна стойност.

Според наскоро залепения етикет този сейф беше определен като TXTL-60 или, с други думи, беше преценено, че може да устои шестдесет минути на непрекъсната атака, една от най-високите категории, давани от лабораторията „Ъндъррайтърс“.

Въпреки това на Кърк му бяха необходими само осем секунди и половина, за да го отвори.

Вътре имаше петдесетина хиляди долара, бижута и ръчен часовник „Реверсо“ от двадесетте години. Кърк обаче не обърна внимание на тези неща — погледът му се спря върху една голяма дървена кутия. На махагоновия капак беше инкрустиран двуглав златен орел, сграбчил в ноктите си златно кълбо с кръст и скиптър. Императорският герб на фамилията Романови.

Том отвори кутията и внимателно извади безценния предмет, който лежеше на бялата копринена подплата.

Пулсът му се учести. Беше виждал множество зашеметяващо красиви предмети, но този беше изключителен. И той направи нещо безпрецедентно — махна маската от лицето си, за да го види по-добре. Неприсъщото за него неблагоразумие го възнагради почти веднага. Лунната светлина озари осеяната със скъпоценни камъни повърхност и изящният предмет сякаш оживя в ръцете му и блесна като светлина от камина през заскрежен прозорец на усамотена дървена хижа.

В съзнанието му мигновено се появиха думите, написани на откъснатата страница от каталога на „Кристи“, включена в записките му в инструктажа.

„Златното яйце е изработено от Пьотр Карлович Фаберже по поръчка на цар Николай II за подарък на майка му, вдовстващата императрица Мария Фьодоровна, за Великден през 1913 година. Изваяно е от сибирски кристал и е инкрустирано с над три хиляди диаманта. Други хиляда и триста диаманта украсяват основата. Като всички яйца на Фаберже, съдържа великденска «изненада», в случая платинена кошничка, украсена с цветя, направени от злато, гранат и кристали. Кошничката символизира прехода от зимата към пролетта“.

Том се вторачи в яйцето. Не чуваше нищо, освен равномерното си дишане и тиктакането на невидим часовник. Зрението му се замъгли, диамантите заискриха като ледени висулки на обедно слънце. Кърк сякаш видя вътрешността на яйцето през ръкавиците, пръстите и костите си.