Читать «Монетата» онлайн - страница 163

— Ще го издирваме. — Дженифър взе чантата си. — Ще ти се обадя, когато го намерим. Е, трябва да тръгвам.

— Знам — каза Том и я целуна първо по челото, а после по устните.

Прегърнаха се.

— Пази се — прошепна тя. — А, между другото, твоят приятел Пайпър е подал оставка. Министърът на финансите не прие леко новината, че са го лъгали за случилото се. И стига да мълчиш за „Кентавър“, сделката ни остава в сила. Когато се върнеш в Англия, приятелят ти Кларк ще те посрещне с почести.

— Страхотно — отвърна Том, макар че се съмняваше.

— Министърът дори предложи награда за теб, но си спомних, че не обичаш да работиш за правителството, затова вероятно няма да искаш нищо.

Той се усмихна.

— Само спомените.

— Сбогом, Том.

— Не искаше ли да кажеш довиждане? — измърмори той, докато тя минаваше през изхода.

90.

18:39

— Край на щуротиите, а? — Познатият глас на Арчи прекъсна мислите на Том. — Слава богу!

Том поклати глава и се усмихна недоверчиво.

— Минаваше случайно, нали? — Продължаваше да гледа изхода, през който бе излязла Дженифър.

Арчи се приближи до него и се облегна на ниските стоманени перила. Беше с костюм и вратовръзка. В едната си ръка носеше куфарче, а под мишницата на другата стискаше „Файненшъл Таймс“ — сливаше се напълно с пълчищата бизнесмени в терминала.

— Някой трябва да ти пази гърба. — Отхапа от сандвича, който държеше в дясната си ръка. Жълтата опаковка подхождаше на вратовръзката му от „Фергамо“.

— Последния път, когато ми пази гърба, ме принуди да изпълня поръчката за Касий и едва не ме застреляха — иронично подхвърли Том.

Арчи придоби покрусен вид.

— Късаш ми сърцето, партньоре.

— Какво всъщност правиш тук?

— Уверявам се, че няма да направиш нещо, за което после може да съжаляваш. Например да се качиш на въпросния самолет.

— Толкова ли е лоша тази идея? — замислено попита Том.

— Ами… да! — Арчи шумно сръбна от питието си. — Първо, тя е федерален агент. Ако си крадец, това е лошо. Второ, живее в Америка, далеч от Англия. Трето, твърде е темпераментна за смотаняк като теб.

— Вероятно си прав — засмя се Том и пъхна ръце в джобовете на якето си. На дъното на левия джоб напипа нещо и го извади.

„Ролекс Принс“ от неръждаема стомана, произведен през 1934 година. Онзи, който Дженифър му беше показала на витрината в утрото, когато се запознаха. Сигурно го бе пуснала в джоба му, когато се прегърнаха на раздяла. Може би беше научила този номер от Амин Мадхави в Истанбул.

— Хубав часовник — отбеляза Арчи. — Познавам един човек, който ще те освободи от него, ако искаш да го продадеш.

— Не, благодаря — отвърна Том, следеше с поглед самолета на Дженифър, който се движеше към пистата, и си представяше как кокалчетата на пръстите й побеляват, като се вкопчва в облегалките за ръце в очакване на излитането. — Мисля да го задържа.

Двамата млъкнаха и заслушаха пулса на летището. Крясъци на деца, скърцане на колички, звън на телефони.

Арчи се изкашля и оправи вратовръзката си.

— Всъщност има и друга причина да съм тук.

— Пак се започна. — Том завъртя очи. — Какво си направил?