Читать «Монетата» онлайн - страница 160

На Дженифър изведнъж й стана горещо. Корбет имаше право. Тя беше проследила очевидните улики, макар да бе усетила, че нещо не е наред. Беше се увлякла в стремежа си да успее.

— Седях в микробуса с пет монети на стойност милиони долари, закачени с белезници за китката ми, две седмици след като Марта ме заряза заради някакъв тип, с когото се запознала на заниманията по йога. Отворих куфарчето и ги взех. Когато пристигнахме във Форт Нокс, никой не провери дали монетите са там. Разписаха се, че куфарчето е пристигнало, и го занесоха в трезора. Празно. Всички имаха доверие на Боб Корбет. Беше фасулска работа.

Усмихна се победоносно.

— И какво направи после? Пренесе нелегално монетите в Европа и ги продаде на търг? — попита Том. — Какъв беше дялът ти?

— Половината от печалбата.

— Чух достатъчно — рече Дженифър възмутено. — Дай монетите.

Корбет бръкна в сакото си и извади лъскавия метален контейнер.

— По-добре извикай подкрепления — каза Том, взе го и го даде на Дженифър.

Тя го отвори, за да провери дали монетите са вътре, после отново щракна ключалката.

— Ти тръгни пръв.

— Не. След като се справим с него.

— Говоря сериозно. Аз ще поема нещата оттук нататък. — Дженифър протегна ръка към Том, за да й даде пистолета. — Не трябва да рискуваш да те заловят, докато всичко не свърши.

— Сигурна ли си?

Преди Дженифър да отговори, в празното пространство в гробницата отекна глас:

— Какво става тук, по дяволите?

В полусенките в коридора стоеше мъж и гледаше трупа на Макс. Том се обърна към Дженифър.

— Това е Кларк.

87.

14:01

Докато Том се обръщаше, Корбет ритна ръката му. Пистолетът излетя във въздуха и изтрака на пода. В същия миг Корбет хукна към стълбите.

— Корбет — каза Кларк, като го видя да тича срещу него. — Стори ми се, че чух някого тук долу. — Посочи трупа на Макс. — Това работа на Кърк ли е?

Корбет го блъсна с лакът, главата на Кларк се удари в мраморната стена и той се свлече на пода.

— Бързо — каза Том. — Помогни ми да се покатеря.

Дженифър сплете пръсти. Том стъпи на тях, стигна до ръба на балюстрадата, изтегли се горе и приклекна там. Чуваше тропането на обувките на Корбет по стъпалата. Докато Корбет минаваше покрай него, Том се хвърли, уви ръце около кръста му, плъзна ги до глезените му и го събори.

Корбет обаче скочи веднага и го удари в лицето. Том се претърколи, изправи се и застана между Корбет и изхода. Корбет вдигна юмруци. Очите му колебливо се стрелнаха към вратата.

— Моля, заповядай — рече Том.

Корбет изрева като звяр и се хвърли върху Том, нанесе серия добре премерени ритници и удари. Том ги парира с ръце, после заби юмрук в челюстта му и го простря на земята. Корбет се надигна на колене. Очите му блестяха от злоба.