Читать «Монетата» онлайн - страница 158

Натисна дръжката и вратата безшумно се отвори. Зад нея имаше малка площадка с формата на полумесец, водеща към пътеката с колоните около саркофага. Той се наведе и видя, че Макс лежи на пода, очевидно мъртъв.

Зави надясно, изкачи стъпалата към партера и тръгна към ниската мраморна балюстрада. Отново чу гласове, разнесоха се някъде под него.

— Кажи ми как разбра? — попита Корбет. — Интересно ми е.

— По раната ти — отвърна Дженифър. Гласът й звучеше странно. — Ренуик не може да те е ударил, след като му липсва дясната ръка.

— Много хитро. Както винаги. Може би ще се престоря, че го е направил Кърк, точно преди да вземе пистолета ми и да те застреля.

— Защо го правиш? Заради парите?

Корбет се изсмя и Том разбра, че вече трябва да е стигнал точно над него. Без да се колебае, той се прехвърли през балюстрадата и приклекна на тесния ръб в основата й.

86.

13:56

— Ще ми липсваш, Браун — каза Корбет и вдигна пистолета. Спря само за секунда, за да го хване по-здраво, сложи пръст на спусъка и се приготви да стреля.

Том скочи и го удари в гърба с пети. Корбет се блъсна в стената. Носът му се разби в мрамора. Пистолетът изхвърча от ръката му, удари се в пиедестала на статуята и изтрака на пода. Том тупна тежко по гръб.

Корбет се обърна, сви юмруци и се приготви да скочи върху него, но Дженифър застана между тях, държеше пистолета си.

— Ще те застрелям, ако се наложи, Корбет. — Тя наклони глава на една страна и вдигна оръжието до гърдите му. — Знаеш, че съм го правила и преди.

Корбет присви очи. От носа му течеше кръв. Той вдигна ръка да я избърше.

— Говориш нахакано, Браун, но и двамата знаем, че блъфираш. Не можеш да ме убиеш, не и след онова, което направи на Грег. Този път ще те пратят в затвора.

— Може би да, а може би не. Но понякога трябва да съкращаваш процедурата, ако искаш да постигнеш правилния резултат, нали?

Нещо в тона й го разколеба.

— Няма да го направиш — изръмжа той.

— Тогава ще го направя аз — заяви Том, пристъпи напред и взе пистолета й. — Така че предлагам да млъкнеш, по дяволите.

Корбет прихна. Кръвта от носа му бликаше на големи мехури.

— Какво смешно има?

— Вие двамата. Какъв екип. Не помислихме за това.

— Ние? — попита Дженифър. — Какво имаш предвид?

Корбет не отговори. Кръв явно се стече и в гърлото му и смехът му се смеси с кашлица.

— Касий — каза Том. — Работиш с Касий, нали?

Корбет опря гръб до стената и спря да кашля. Том погледна Дженифър.

— Така е разбрал, че си жива. И че нюйоркската полиция е получила съвпадение с моята ДНК. — Отново се вторачи в Корбет. — Ти си му казал.

Корбет мълчеше.

— Не разбирам. — Дженифър се обърна към Том. — Как се е забъркал с Ренуик? Аз работех с него през цялото време.

— Позволявал ти е да видиш само онова, което е искал — отвърна Том. — След като Щайнер е извадил късмет на летище „Шипхол“, Ренуик е намерил и него, и Раниери и е поръчал да ги убият. Единственият проблем е бил, че Раниери е глътнал петата монета и тя се е озовала при вас, във Вашингтон. Затова са уредили ние двамата да се срещнем на вечеря в дома на Ренуик. Това е щяло да им даде възможност да отмъкнат монетата, да се отърват от Хари Ренуик веднъж завинаги и да натопят мен, така че да съм виновен за всичко. Не са предположили обаче, че ти ще следиш движенията ми през нощта.