Читать «Монетата» онлайн - страница 16
Джеймс Твайнинг
— Къде… Какво… Откъде си я взела? — Поклати изумено глава. Отпуснатата кожа под брадичката му проследи движенията на главата като малко махало. — Невероятно. Невъзможно. — Дишането му се учести, ръцете му се разтрепериха, докато обръщаше монетата в пръстите си, сякаш пареше.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами… Това е „двоен орел“ от 1933 година.
Дженифър сви рамене.
— Не съм експерт по монетите, Майлс.
— Да, разбира се. Извинявай. Американското правителство сече златни монети от средата на деветдесетте години на осемнадесети век и двадесетдоларови монети или „двоен орел“ от Треската за злато през 1849 година.
— Защо „двоен орел“? На монетата е изобразен само един орел.
— Десетдоларовите монети били известни като „орел“, затова когато се появили, двадесетдоларовите били наречени „двоен орел“. Хората са наистина много изобретателни, нали разбираш.
— Разбирам.
— Всичко е свързано с историята — замислено отбеляза Бакстър.
— Имаш предвид монетата? Защо? Какво се е случило през 1933 година?
— Става въпрос по-скоро какво не се е случило — отвърна той и озадачено докосна розовия си нос. Гласът му стана по-уверен. Той сложи монетата на бюрото и се облегна на стола си. — Интересното за златните монети, сечени през 1933 година, е, че по онова време Америка е била в хватката на Голямата депресия. В резултат на това няколко дни след като полага клетва като президент през март 1933 година, Рузвелт отменя златния стандарт и забранява производството, продажбата и притежанието на злато.
Дженифър кимна. В паметта й изплуваха отдавна забравени уроци по история. Сривът на Уолстрийт през 1929 година. Последвалата Голяма депресия. Една четвърт от населението без работа, страната в хаос. И в онзи ураган от човешко нещастие, със загубили стойността си акции и облигации и унищожени дългогодишни спестявания, хората се вкопчили в единственото, което вярвали, че има истинска цена. Златото.
— Президентът искал да сложи край на запасяването и да успокои пазара, като регулира банковата система чрез златния федерален резерв — продължи Бакстър, илюстрираше думите си с поредица от все по-оживени жестове. — Изпълнителна заповед 6102 забранява на гражданите да притежават злато и на банките да търгуват с него.
— И това е изпратило в задънена улица монетите като тази, така ли?
— Точно така. Когато Рузвелт издава закона, вече били изсечени 445500 „двойни орела“, съхранявани в Монетния двор във Филаделфия и готови да бъдат пуснати в обращение. И изведнъж се оказало, че няма какво да ги правят.
— Така че?
Бакстър се усмихна.
— Така че трябвало да ги претопят, разбира се. И през 1937 година го направили. Всички до една. — Той зашепна драматично. — Схващаш ли, Дженифър? Официално „двойният орел“ никога не е съществувал.
7.
Фасадата на магазина беше черна, прозорците все още не бяха измити от винервайса. На този фон името, съвсем наскоро изписано с големи златни букви в полукръг над вратата, изпъкваше още по-очебийно. Том гордо го прочете: „Кърк Дювал“. Майка му щеше да го хареса. А отдолу, в права линия и с по-малки букви, пишеше: „Антиквариат“.
