Читать «Монетата» онлайн - страница 15

Джеймс Твайнинг

След десет минути Дженифър влезе в кабинет с ламперия от тъмно дърво. Краката й потънаха в дебелия зелен мокет. В ъгъла се извисяваше американското знаме. Петдесет и две годишният Майлс Бакстър, уредникът на Националната нумизматична колекция, седеше зад масивно бюро, отрупано с книжа и папки. Зад него имаше два големи прозореца. Бакстър беше с тъмносиньо спортно сако, бяла риза и бежов панталон. Във въздуха се разнасяше ухание на одеколон. Той не стана.

— Не ми казаха, че изпращат жена.

— Съжалявам, че ви разочаровах. — Дженифър леко се напрегна.

— Напротив, госпожице Браун. Това е приятна изненада. Ако знаех, щях да положа повече усилия.

Бакстър се усмихна и на самоувереното му, загоряло от слънцето лице блеснаха две редици съвършени зъби. Ръкуваха се. Дланта му беше влажна. Дженифър несъзнателно забеляза, че косата му не е толкова бухнала там, където е сресана на път, и инстинктивно осъзна, че е близнал ръката си, за да я приглади, точно преди да я покани да влезе. Страхотни усилия, няма що.

— Специален агент Браун — поправи го Дженифър, извади служебната си карта и му я показа.

Усмивката му помръкна.

— Да, разбира се.

Бакстър внимателно разгледа картата и сравни лицето й със снимката, като на няколко пъти я погледна изпитателно. Тя се възползва от възможността и избърса дланта си в панталона си — все още беше влажна от допира му. Той затвори картата и й я върна.

— Да, разбира се. И друг път съм работил с ФБР, макар и никога с толкова… привлекателни служители. За съжаление ми е забранено да обсъждам с вас онези случаи. — Бакстър присви очи. — Въпрос на национална сигурност. Убеден съм, че ще проявите разбиране. — Посочи стената вдясно, която беше украсена като светилище със снимки, красиво написани удостоверения и дипломи със златни букви. — Познавате ли добре Вашингтон?

Дженифър сви рамене и това, изглежда, го окуражи.

— Ако желаете да го разгледате, с удоволствие ще ви бъда екскурзовод една седмица.

Преди две години, когато все още мислеше, че интелигентността и усърдната работа са достатъчни за една чернокожа жена, за да направи кариера като агент на ФБР, Дженифър би приела подобно предложение с кисела усмивка и пренебрежителен смях. Но такава щеше да е реакцията й, преди тъпото острие на опита да я научи да използва всички средства, с които разполага. Ако това означаваше да каже на Майлс Бакстър онова, което той искаше да чуе, за да занесе добра новина на Корбет, беше готова на всичко.

— С удоволствие — отвърна тя и кокетно прокара пръсти през косите си.

— Чудесно — засия той. — Моля, седнете. — Кимна към тапицирания с кожа стол срещу бюрото. — И ме наричайте Майлс.

— Благодаря, Майлс. — Тя се усмихна сърдечно. — А ти ми казвай Дженифър.

Той събра пръсти като за молитва. Ноктите му бяха изгризани, кожичките — разкъсани и възпалени.

— Е, Дженифър, с какво мога да ти помогна?

Тя бръкна в джоба си.

— Какво можеш да ми кажеш за тази монета?

Бакстър си сложи очила със стоманени рамки и обърна монетата към зеления абажур на бюрото, за да може да види релефните детайли, а после вдигна глава. Очите му бяха широко отворени от учудване, гласът му стана неуверен.