Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 66

— Какво?

Дузина въпроси преминаха през съзнанието му. Бяха говорили само накратко за ордена на рьошуните, за това какво ще прави той там, за Клеймата и за това как работят те. Имаше още толкова много неща, които искаше да разбере.

Вместо това каза само:

— Просто исках да разбера дали си добре, това е всичко.

Не последва отговор.

— Забелязах, че доста често взимаш листата дулче.

Когато отговори, гласът на рьошуна беше скован и сдържан:

— Имам главоболие, това е всичко.

Нико кимна, сякаш жестът можеше да бъде забелязан в мрака.

— Един от дядовците ми имаше същия проблем — сподели той. — Не че наистина ми беше дядо. Просто го наричах така. Той умря, защитавайки Щита. Спомням си, че и той взимаше от тези листа. Когато го попитах за това, той отвърна, че е заради очите. Започвали да му изневеряват и главата го боляла от непрекъснатото присвиване.

Койката изскърца. Старецът му беше обърнал гръб.

— Очите ми са си добре — промърмори той. — Заспивай, момче.

Нико въздъхна. Обърна се по гръб и се загледа в мрака. Знаеше, че сънят е още далеч.

Някъде над главата му, в капитанската каюта, чифт ботуши трополяха напред-назад през цялата нощ.

Събрание

— Имаме нужда от тези кораби, Фрадес — обяви първият министър Чонас и се приведе напред в стола, сякаш да придаде на думите си тежестта, от която те се нуждаят. Той вдигна юмрук към двайсетте министри, събрани пред него на това военно съвещание, и го стисна, докато пръстите му побеляха. — Нашите хора трябва да ядат.

Фрадес, министърът на корабостроенето, хвърли кос поглед на сина си. Двамата седяха заедно с колегите си министри около голямата овална маса на съвещателната зала. Напудрените им в бяло лица показваха, че всички (с някои очевидни изключения) са потомствени членове на класата Мичине. Напоследък Фрадес не можеше да говори високо — казваха, че има рак на гърлото. Вместо това той зашепна сухо на сина си — младеж, чийто цвят на лицето беше пълна противоположност на този на баща му. Имаше загар и не носеше грим — както предпочитаха мнозина от младежите от Мичине напоследък. Младият мъж го изслуша, наклонил глава, след това прочисти гърлото си и се изправи.

— Разбираме това, първи министре. Трябва да ни повярвате, когато казваме, че полагаме усилия за изпълнението на тази задача като за никоя друга. Всички ресурси, които можехме да отклоним от други проекти, бяха насочени в тази посока, за да ускорим завършването на корабите. За целта дори използвахме част от фамилното си богатство, за да внесем суровини. С огорчение трябва да ви призная, да ви признаем, че не можем да сторим повече от онова, което вече правим. Ще ни е необходим още един месец, за да довършим останалите търговски кораби, които се строят в доковете на Ал-Кхос. Междувременно трябва да разчитаме на частните търговски съдове, плаващи на далечно разстояние, да продължават да изпълняват тази задача. Опасявам се, че хората трябва да затегнат още коланите.

В този момент нечий стомах в стаята шумно изкъркори и накара няколко глави да се обърнат по посока на звука.